Перикард – затворен фибросерозен сак, в който се разполага сърцето. Перикардът е съставен от два листа:
- вътрешен (висцерален) лист, който приляга към външния слой на сърцето – епикард;
- външен (париетален) лист, който изолира сърцето от съседните органи. Париеталният перикард е подсилен отвън от фиброзен слой, изграден от много колагенни и еластични фибри.
Между париеталния и висцералния лист на перикарда се загражда цепковидна кухина, която съдържа около 50 мл серозна течност за намаляване на триенето. При всяко движение на сърцето по време на систола и диастола се извършва плъзгане между двата гладки и навлажнени листа на перикарда. При настъпване на патологични изменения в перикардните листове при триенето им може да се образува шум, наречен перикардно триене.
Заболяванията на перикарда биват:
- Перикардити – остри (фибринозен, ексудативен), подостри и хронични (ексудативен, констриктивен, адхезивен).
- Невъзпалителен перикарден излив – хидроперикард, хемоперикард и др.
- Хронични и констриктивни перикардни заболявания – грануломатози, перикардна адхезия, перикардна калцификация, амилоидоза на перикарда.
- Вродени перикардни аномалии – липса или дефект на перикарда, вродени кисти на перикарда.
на латински език: pericardium.
на английски език: pericardium.
