Симфизата представлява хрущялна става. Образува се от влакнест хрущял, като вътре в хрущялната пластинка има кухина.
Примери за симфизи в човешкото тяло са:
- пубисна симфиза (лонна симфиза – symphysis pubica) – образува се от масивна влакнесто-хрущялна плочка, която е срастнала със ставните повърхности на двете срамни кости на таза.
- междупрешленна симфиза (symphysis intervertebralis)
Симфизата между телата на два съседни прешлена се нарича междупрешленен диск. Състои се от влакнест хрущял. Има две части: фиброзен пръстен (anulus fibrosus), съставен от концентрични колагенни влакна и централна част – пихтиесто ядро (nucleus pulposus), състовено от мек хрущял с пихтиеста консистенция.
Тези дискове имат две функции: да позволяват движение между двойки прешлени и да действат като буфери срещу шок, причинен от бягане, скачане и други натоварвания на гръбначния стълб.
Телата на прешлените освен чрез междупрешленните дискове са свързани и чрез две надлъжни връзки – предна и задна.
- симфиза на дръжката на гръдната кост (symphysis manubriosternalis) – хрущялно съединение между горния ръб на тялото и долния ръб на дръжката на гръдната кост.
- мандибуларна симфиза (symphysis mandibulae) – представлява срединната линия на сливане на двете половини на тялото на долната челюст, които срастват в една кост през първата година от живота.
- сакрококцигеална симфиза (symphysis sacrococcygealis) – формира се между овалната повърхност на върха на кръстцовата кост и горната повърхност на опашната кост.
на латински език: symphysis.
на английски език: symphysis.
Прочетете за:
Пубисна симфиза (лонна, срамна симфиза)