Начало Мъжко здраве Болести на скротума

Болести на скротума

болести на скротума
болести на скротума

Скротумът представлява фибромускулна кожна торбичка, разположена между пениса и ануса. Чрез преграда се разделя на две части, в които се разполагат тестисите. Състои се от кожа (богата е на мастни и потни жлези), месеста обвивка (от гладкомускулни и еластични влакна) и от няколко фасции.

Какви са заболяванията на скротума?

Скротумът може да бъде засегнат от редица патологични процеси. Ето някои от болестите на скротума:

Обикновен хроничен лишей (ограничен невродермит на скротума – neurodermitis circumscripta scroti)

Обикновеният хроничен лишей се локализира често върху скротума и в перианалната област. Представлява ограничен невродермит. Има хронично-рецидивиращо протичане. Сърбежът е основен симптом на заболяването. Има пристъпен характер, настъпва внезапно и е силен. По кожата първоначално липсват изменения, но може да има следи от разчесване. Поради многократното раздразнение на кожата, тя лихенифицира – става суха, груба, задебелена.

Невродермитът на скротума трябва да се отдиференцира от дерматит (екзема) и микотична инфекция на скротума.

Провежда се лечение с локални кортикостероиди, емолиенти, локални анестетици, калциневринови инхибитори. При по-тежки случаи се провежда системно лечение с кортикостероиди, антихистамини, имуностимуланти.

Синдром на червения скротум

Синдромът на червения скротум е хронично кожно заболяване на скротума. Среща се по-често при мъже на средна възраст. Причината за възникването му е неизвестна. Счита се, че роля може да има продължителното локално приложение на кортикостероиди.

Основната клинична проява е зачервяването на скротума. Засяга се предната половина на скротума, но може да се разшири и да обхване задната му част, както и основата на пениса. Има парене и сърбеж. Липсват люспи, подуване, лихенификация.

Синдромът на червения скротум трябва да се разграничи от: атопичен дерматит, контактен дерматит, псориазис, тинеа, еритразма и др.

Няма специфично лечение. Препоръчва се лечение с доксициклин за две седмици и при липса на ефект се преминава към габапентин.

Еритразма (Erythrasma)

Еритразмата е кожна инфекция, причинена от бактерията Corynebacterium minutissimum. Засяга кожните гънки – слабините, между пръстите на краката, подмишниците, под гърдите.

При мъжете често се локализира в ингвинално-скроталната област. Фактори, които повишават риска от развитие на еритразма са: наднормено тегло, повишено изпотяване, топъл климат, лоша хигиена.

Еритразмата се характеризира с появата на петна с червено-кафяв цвят, с резки очертания. Петната имат склонност да нарастват и да се сливат. Налице е фино лющене. Може да има лек сърбеж.

Възможни усложнения са контактен дерматит, лихенификация, следвъзпалителна пигментация и коинфекция с други бактерии, гъби и дерматофити.

Еритразмата може да премине от само себе си. Лечение се провежда с локални антибиотици.

Епидермална киста на скротума, атером на скротума (Cysta epidermalis scroti, atheroma scroti)

Епидермалните кисти на скротума (атероми) представляват подвижни възли с различна големина, брой и форма. Изпълнени са с рогова материя, а стената им наподобява строежа на епидермиса. Причината за появата на тези скротални възли е неизвестна.

Представят се като окръглени, твърди, възловидни образувания, разположени в дермата. Големината им варира от 3-4 мм до 2-3 см. Цветът на атеромите по скротума е жълтеникав.

Възможно е да настъпи калцификация на кистите на скротума – скротална калциноза.

Лечението се състои в отстраняване на кистите. По-малките атероми се отстраняват чрез електрокоагулация или лазер, а по-големите – хирургично.

Ангиокератом на скротума (angiokeratoma scroti)

Ангиокератомът на скротума (ангиокератом на Фордайс) представлява червени до черни точковидни възелчета по скротума. Касае се за разширени кожни капиляри и хиперкератоза на епидермиса. Заболяването е генетично обусловено.

Постепенно се появяват множество ангиокератоми по скротума. Размерите им варират от 1 до 5 мм. Новите лезии имат червен цвят, а по-старите виолетов до черен. Обикновено тези туморчета протичат безсимптомно, но лесно кървят при травмиране.

Лечението включва електрокоагулация, лазертерапия.

Скротален лимфоцитом (lymphocytoma scroti)

Лимфоцитомът представлява доброкачествена лимфоцитна пролиферация в дермата. Скротален лимфоцитом се развива най-често след краста, Лаймска болест. Представя се като виолетови възли или плаки.

Злокачествени тумори на скротума

Спиноцелуларният карцином е най-честият злокачествен тумор на скротума. По-рядко се срещат меланом, базоцелуларен карцином и сарком на Капоши.

Прочетете за:
Анатомия на скротума
Скротален дерматит – екзема по кожата на скротума