Скротумът представлява фибромускулна кожна торбичка, разположена между пениса и ануса. Чрез преграда се разделя на две части, в които се разполагат тестисите. Състои се от кожа (богата е на мастни и потни жлези), месеста обвивка (от гладкомускулни и еластични влакна) и от няколко фасции.
Какви са заболяванията на скротума?
Скротумът може да бъде засегнат от редица патологични процеси. Ето някои по-чести болести на скротума:
Обикновен хроничен лишей (ограничен невродермит на скротума – neurodermitis circumscripta scroti)
Обикновеният хроничен лишей се локализира често върху скротума и в перианалната област. Представлява ограничен невродермит. Има хронично-рецидивиращо протичане. Сърбежът е основен симптом на заболяването. Има пристъпен характер, настъпва внезапно и е силен. По кожата първоначално липсват изменения, но може да има следи от разчесване. Поради многократното раздразнение на кожата, тя лихенифицира – става суха, груба, задебелена.
Невродермитът на скротума трябва да се отдиференцира от дерматит (екзема) и микотична инфекция на скротума.
Провежда се лечение с локални кортикостероиди, емолиенти, локални анестетици, калциневринови инхибитори. При по-тежки случаи се провежда системно лечение с кортикостероиди, антихистамини, имуностимуланти.
Синдром на червения скротум
Синдромът на червения скротум е хронично кожно заболяване на скротума. Среща се по-често при мъже на средна възраст. Причината за възникването му е неизвестна. Счита се, че роля може да има продължителното локално приложение на кортикостероиди.
Основната клинична проява е зачервяването на скротума. Засяга се предната половина на скротума, но може да се разшири и да обхване задната му част, както и основата на пениса. Има парене и сърбеж. Липсват люспи, подуване, лихенификация.
Синдромът на червения скротум трябва да се разграничи от: атопичен дерматит, контактен дерматит, псориазис, тинеа, еритразма и др.
Няма специфично лечение. Препоръчва се лечение с доксициклин за две седмици и при липса на ефект се преминава към габапентин.
Еритразма (Erythrasma)
Еритразмата е кожна инфекция, причинена от бактерията Corynebacterium minutissimum. Засяга кожните гънки – слабините, между пръстите на краката, подмишниците, под гърдите.
При мъжете често се локализира в ингвинално-скроталната област. Фактори, които повишават риска от развитие на еритразма са: наднормено тегло, повишено изпотяване, топъл климат, лоша хигиена.
Еритразмата се характеризира с появата на петна с червено-кафяв цвят, с резки очертания. Петната имат склонност да нарастват и да се сливат. Налице е фино лющене. Може да има лек сърбеж.
Възможни усложнения са контактен дерматит, лихенификация, следвъзпалителна пигментация и коинфекция с други бактерии, гъби и дерматофити.
Еритразмата може да премине от само себе си. Лечение се провежда с локални антибиотици.
Епидермална киста на скротума, атером на скротума (Cysta epidermalis scroti, atheroma scroti)
Епидермалните кисти на скротума (атероми) представляват подвижни възли с различна големина, брой и форма. Изпълнени са с рогова материя, а стената им наподобява строежа на епидермиса. Причината за появата на тези скротални възли е неизвестна.
Представят се като окръглени, твърди, възловидни образувания, разположени в дермата. Големината им варира от 3-4 мм до 2-3 см. Цветът на атеромите по скротума е жълтеникав.
Възможно е да настъпи калцификация на кистите на скротума – скротална калциноза.
Лечението се състои в отстраняване на кистите. По-малките атероми се отстраняват чрез електрокоагулация или лазер, а по-големите – хирургично.
Ангиокератом на скротума (angiokeratoma scroti)
Ангиокератомът на скротума (ангиокератом на Фордайс) представлява червени до черни точковидни възелчета по скротума. Касае се за разширени кожни капиляри и хиперкератоза на епидермиса. Заболяването е генетично обусловено.
Постепенно се появяват множество ангиокератоми по скротума. Размерите им варират от 1 до 5 мм. Новите лезии имат червен цвят, а по-старите виолетов до черен. Обикновено тези туморчета протичат безсимптомно, но лесно кървят при травмиране.
Лечението включва електрокоагулация, лазертерапия.
Скротален лимфоцитом (lymphocytoma scroti)
Лимфоцитомът представлява доброкачествена лимфоцитна пролиферация в дермата. Скротален лимфоцитом се развива най-често след краста, Лаймска болест. Представя се като виолетови възли или плаки.
Злокачествени тумори на скротума
Спиноцелуларният карцином е най-честият злокачествен тумор на скротума. По-рядко се срещат меланом, базоцелуларен карцином и сарком на Капоши.
Прочетете за:
Анатомия на скротума
Скротален дерматит – екзема по кожата на скротума
