При инфекциите на уринарния тракт могат да се засегнат бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата. Инфекциите могат да се разделят и според тяхната локализация на: инфекции на долния и горния уринарен тракт. По принцип този вид инфекции са по-чести при жените, поради някои анатомични различия между двата пола. Инфекциите на уринарния тракт при мъжете зачестяват с напредване на възрастта когато може да настъпи увеличаване на простата, която да затрудни оттичането на урината и оттам по-лесно навлизане на бактерии.
Инфекции на горния уринарен тракт. Към тях спадат инфектирането на бъбреците и уретерите. Основното и най-често срещано възпалително заболяване е пиелонефритът. Този вид инфекции са по-редки от тези на долния тракт, защото при тях бактериите трябва да достигнат до по-високо разположени части на пикочо-половата система.
Инфекции на долния уринарен тракт. Към тях спадат циститът – инфектиране на пикочния мехур и уретритът – инфектиране на уретрата. Те се причиняват често от чревни бактерии.
Какви са симптомите на инфекциите на уринарния тракт?
– често уриниране, особено нощем;
– парене при уриниране;
– болка ниско в корема;
– изтичане на урина и след уриниране;
– неприятен мирис на урината;
– пациентите могат да забележат промяна в цвета на урината;
– може да има покачване на температурата, гадене, повръщане.
Как се диагностицират уринарните инфекции?
Вашият личен лекар първо ще ви разпита какви са вашите симптоми. След това ще назначи и някои тестове, които да установят какъв е проблема при вас. Трябва да се изследва вашата урина , за да се установи дали при вас са налични бактерии и какви са точно. Важно е да се вземат и кръвни проби за търсене на признаци на инфекция.
Един от добрите и информативни методи за установяване на проблема е и ехографското изследване. С него ще може да се прецени дали има някакви промени във вашите бъбреци и пикочен мехур. Може да се направят още рентгеново изследване, венозна урография.
Какво е лечението на уринарните инфекции?
В повечето случаи се налага прилагането на антибиотици, които се избират според изолирания причинител. Те трябва да се приемат от пациента според предписаната от лекуващия лекар схема и да не се спират ако пациента се почувства добре и сметне, че няма нужда вече от тях.
Освен това пациентите трябва да спазват режим, да приемат големи количества течности. Особено полезни са соковете от червена боровинка, които са богати на антиоксиданти.
