Изследването на простатата включва различни диагностични тестове за откриване на състояния като доброкачествена хиперплазия на простатата (ДПХ), простатит и рак на простатата. Тези тестове обикновено имат за цел да оценят размера, формата и функционалното състояние на простатната жлеза, както и да открият наличието на възпаление или злокачествени промени.
Кои са основните методи за изследване на простатата?
Ето някои от най-често използваните тестове:
Дигитално ректално изследване (ректално туширане)
Ректалното туширане е бърз и лесен начин да се провери състоянието на простатната жлеза. Лекарят вкарва пръст с ръкавица и лубрикант в ректума на пациента, за да опипа простатата.
Този метод дава възможност да се определи размера, консистенцията, подвижността, наличието или липсата на болка в простатата. Помага за откриване на уголемена простата, наличие на бучки, които могат да предполагат състояния като доброкачествена хиперплазия на простатата, простатит или рак на простатата.
Лабораторни изследвания
Някои лабораторни тестове могат да дадат важна информация при оценката на здравето на простатата.
- кръвна картина
Установяването на повишени левкоцити в кръвта може да бъде признак на простатит (възпаление на простатата). Ниските нива на еритроцитите предполагат анемия, която може да бъде свързана с напреднал рак на простатата.
- изследване на урина
Изследването на урината може да покаже наличие на левкоцитурия, която може да е признак на простатит и кръв в урината (хематурия), което може да показва уголемяване на простатата или рак.
- изследване на простатен секрет
Чрез масаж на простатата се получава простатен секрет за цитологично и бактериално изследване. 2-3 капки от отделеният секрет се поставят на предметно стъкло и се наблюдава под микроскоп. Може да се открият левкоцити, епителни клетки, лецитинови телца, трихомони и кандида.
Отделно се взема секрет за бактериално изследване. То дава възможност да се изясни вида на простатната инфекция – бактериален или абактериален.
- простатно-специфичен антиген (PSA)
Простатно-специфичният антиген е протеин, който се произвежда от епителните клетки на простатата. Повишените нива на PSA могат да показват проблеми с простатата, като доброкачествена хиперплазия на простатата (ДПХ), простатит или рак на простатата. Високият PSA обаче може да е резултат и от някои медицински процедури.
- свободен PSA (f-PSA) тест
Свободният простатно-специфичен антиген измерва количеството PSA, което не е свързано с протеини в кръвта. По-нисък процент свободен PSA може да показва по-голяма вероятност от рак на простатата. Този тест помага да се направи разлика между доброкачествени състояния (като ДПХ) и по-сериозни състояния като рак на простатата, когато нивата на PSA са гранични.
- PCA3 тест – по-високите нива на PCA3 в урината показват по-висок риск от рак.
Ултразвуково изследване на простатата
Ултразвуковото изследване се използва широко за откриване и оценка на заболявания на простатата. Има два основни типа ултразвукови изследвания:
- трансректална ехография – малка ултразвукова сонда се вкарва в ректума, което позволява да се види отблизо простатната жлеза.
- трансабдоминална ехография – ултразвуковата сонда се поставя на корема, за да се визуализира простатата. Този метод разкрива по-малко детайли.
Ехографията на простатата се използва за диагностицирането на възпалителни заболявания, конкременти, кисти, абсцеси и тумори на простатата. Използва се за определяне на стадия на рак на простатата, за проследяване на ефекта от радиотерапията и хормоналното лечение. Помага за извършването на пункционна биопсия под ултразвуков контрол.
Компютърна аксиална томография (КАТ) на простатната жлеза
Компютърната томография обикновено не е първият избор за изобразяване на простатата (тъй като ултразвукът и ЯМР са по-често използвани). Тя обаче може да бъде полезна в определени ситуации, особено когато е необходима по-подробна информация за разпространението на заболяването на простатата.
Компютърна томография често се използва за:
- стадиране на рак на простатата – помага да се установи дали ракът на простатата се е разпространил в близките лимфни възли, кости или други органи.
- оценка на таза и корема – помага да се оцени състоянието на околните тъкани, лимфни възли и органи, които могат да бъдат засегнати от заболяване на простатата.
- планиране на лъчева терапия чрез уточняване на местоположението на простатата
- оценка на усложненията – КТ може също да помогне за откриване на усложнения като абсцеси или други проблеми, свързани с простатит.
Ядреномагнитна резонансна томография на простатата
ЯМР предоставя детайлни изображения на простатната жлеза и околните тъкани. Този метод е особено полезен за:
- откриване на рак на простатата: ЯМР често се използва, когато има подозрение за рак на простатата въз основа на ректалното туширане и повишените нива на простатно-специфичния антиген (PSA).
- насочваща биопсия – позволява по-точно вземане на тъканни проби от подозрителни зони.
- стадиране на рак
- проследяване на рака във времето.
Биопсия на простатата
Биопсията на простатата е процедура, при която се вземат малки проби от тъкан от простатната жлеза, за да се изследват под микроскоп. Това е най-точният метод за диагностициране на рак на простатата.
Обикновено биопсия на простатата се извършва, когато:
- простатно-специфичният антиген (PSA) показва повишени нива
- ректалното туширане открива бучки или твърда простата
- ЯМР или ултразвуковото изследване показва подозрителни зони в простатата.
Според достъпа до простатата се различават няколко вида биопсия: трансректална, трансперинеална, трансуретрална и трансвезикална.
Прочетете за:
Простата – къде се намира, структура и функция
Масаж на простатата
Ректално туширане
