Автоимунните заболявания възникват, когато имунната система започне да атакува собствените клетки на организма. Честотата на тези заболявания се увеличава непрекъснато. Те протичат с много разнообразни симптоми и понякога се диагностицират трудно.
Кои автоимунни заболявания повлияват теглото?
Ето няколко автоимунни заболявания, които водят до промени в телесното тегло на пациентите.
Автоимунни заболявания на щитовидната жлеза
Хормоните на щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин) усилват метаболизма. Ето защо при понижаване на функцията на щитовидната жлеза и намаляване на тиреоидните хормони метаболизма се забавя. Например, при тиреоидит на Хашимото, когато настъпи хипотиреоидизъм се наблюдава повишаване на телесното тегло, появяват се още отпадналост, суха кожа, подпухнало лица, дрезгав глас, запек, косопад и др.
При Базедовата болест, която представлява автоимунен хипертиреоидизъм, поради повишените нива на щитовидните хормони метаболизма е ускорен. Болните отслабват значително въпреки, че имат запазен дори повишен апетит. Други симтоми, които се наблюдават са тахикардия, екстрасистоли, бърз говор, тремор, чести изхождания, изпъкнали очни ябълки и др.
Болест на Адисон
Болестта на Адисон е автоимунно заболяване, при което настъпва хронична недостатъчност на надбъбречните жлези. Проявява се с дефицит на хормоните алдостерон и кортизол, които регулират кръвното налягане, помагат за справяне със стреса, повлияват метаболизма на въглехидрати, мазнини, нуклеинови киселини.
Задължителен симптом при болестта на Адисон е загубата на тегло, поради дехидратация и гастроинтестинални разстройства (промени в апетита, гадене, повръщане). Други типични за заболяването симптоми са: обща слабост, отпуснатост, мускулно безсилие, потъмняване на кожата (меланодермия), понижаване на кръвното налягане.
Захарен диабет тип 1
Захарният диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което автоантитела атакуват продуциращите инсулин клетки на панкреаса. Важна черта на този тип диабет е загубата на тегло, въпреки запазения и най-често повишен апетит. В началото се дължи на дехидратацията и намаляването на запасите от гликоген и липиди, а по-късно настъпва загуба на мускулна маса.
Захарен диабет тип 1 се изявява в детска възраст, като освен отслабване други характерни симптоми са: силна жажда, отделяне на голямо количество урина (полиурия), повишен апетит, отпадналост, изтръпване на крайниците.
Болест на Крон (Crohn)
Болестта на Крон е хронично възпалително заболяване на стомашно-чревния тракт. Най-често се засяга крайната част на тънкото черво и началната част на дебелото черво. Предполага се, че заболяването има автоимунна генеза. Основните симптоми на болестта на Крон са коремни болки, диария, значително отслабване на тегло, анемия.
Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК)
Улцерозният колит представлява възпалително заболяване на дебелото черво и ректума. Причината за заболяването не е напълно изяснена, но се счита, че е автоимунно заболяване, тъй като има автоантитела, които атакуват клетките на лигавицата на дебелото черво.
Заболяването протича с повишаване на температурата, коремни болки, отслабване на тегло поради честите изхождания. Изпражненията са примесени с кръв и слуз. При жежките форми има профузна диария, като изпражненията са течни, с кръв и гной. Болните измършавяват, кожата им е бледа и суха.
Цьолиакия (глутенова ентеропатия)
Цьолиакията е автоимунно заболяване, при което има непоносимост към глутена. При болни от цьолиакия консумацията на глутен (белтък, съдържащ се в пшеницата, ръжта, овеса) кара имунната им система да атакува клетките на тънкото черво. Нарушава се абсорбцията на хранителните вещества и пациентите се оплакват от загуба на тегло, диария, отпадналост, подут корем.
