Напоследък широко се дискутира въпросът за ваксинациите и ползата от тях. Много от майките са притеснени, че ваксините могат да имат неблагоприятен ефект за здравето на техните деца, без да отчитат факта, че именно благодарение на тях някои от животозастрашаващите заболявания в миналото днес са почти изкоренени.
Има два основни вида ваксини, които се изпозлват – живи (отслабени) и инактивирани. Характеристиктите на двата вида ваксини са различни и те се изпозлват при борбата с различни заболявания. Освен основните два вида ваксини учените са разработили и други видове ваксини, които да покрият по-голям обем болестотворни причинители.
- Живи (отслабени) ваксини
При живите ваксини се извършват редица процеси, при които се отслабват заразните способности на микробът причинител на заболяването, за което се използва ваксината. С прилагането на тези ваксини много се наподобява процесът на инфектиране и затова и имунитетът, който се създава е силен и дълготраен.
Въпреки многото предимства живите ваксини имат и някои недостатъци. Бактериите и вирусите имат способността да се изменят и да мутират. Затова и съществува минимална възможност вкараният с ваксината отслабен микроб да се превърне във вирулентна форма и да причини заболяване. Освен това не всеки може да бъде ваксиниран с такъв вид ваксина. Тя не се препоръчва при хора с отслабена имунна система, в резултат на химиотерапия например или СПИН.
Живите ваксини са по-лесни за създаване, когато причинителите са вируси, защото те имат по-малък генетичен материл, който лесно може да бъде контролиран от учените. Така например има живи ваксини срещу вирусите на заушката, морбили и варицела.
- Инактивирани ваксини
Една друга алтернатива на видовете ваксини са интактивираните. При тях болестотворният агент е отслабен, обикновено с помощта на топлина, химически субстанции, като формалин или формалдехид. По този начин не се позволява на микроорганизмът да се размножава. Така възможността вирусът да се размножи при ваксиниране вече не съществува. Недостатъкът на интактивираните ваксини е, че осигуряват по-краткотрайна защита от живите ваксини и в повечето случаи се налага да бъде извършена повторна ваксинация след определен период от време. Примери за инактивирани ваксини са ваксините срещу грип, холера, полиомиелит, хепатит, бяс.
- Субединични ваксини
При този вид ваксини се съдържа само част от болестотворния причинител. Те изпозлват таргетен патоген, с който да предизвикат отговор на имунната система. Това става например чрез изолиране на белтъчна структура от причинителя, която да действа като чужд антиген, срещу която имунната система да изработи отговор. Недостатък на този вид ваксини е, че често предизвикват слаб отговор на имунната система, който не е достатъчен за създаване на дълготраен имунитет. Такива са ваксините срещу човешки папиломен вирус.
- Смесени (конюгирани) ваксини
Някои бактерии съдържат полизахаридна обвивка, която ги прави много трудно разпознаваеми за имунната система и много често организмът на човек трудно си създава имунитет срещу тях. Именно за избягването на този проблем се създават смесените ваксини. При тях учените комбинират познат на имунната система антиген с полизахарида от обвивквата на бактерия, за да може имунната система да го разпознае и да отговори. Такива са ваксините срещу Хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи.
