Акупунктура представлява техника, позната от древната китайска медицина, при която се поставят специални игли в специфични точки на тялото, наречени биологично активни точки. Освен класическата китайска акупунктура са познати още японска и корейска акупунктура.
Техниката се основава на теорията, че жизнената енергия на човека, наречена Чи, циркулира в тялото по невидими енергийни линии (меридиани). Всеки меридиан е свързан с определен орган, а помежду си меридианите са свързани със система от малки канали. Когато съществува равновесие в жизнената енергия, организмът е здрав и не боледува. При нарушаване на баланса и блокиране потока на енергията, настъпва заболяване.
Акупунктурата е метод за регулиране и пренасочване на жизнената енергия по хода на меридианите с цел да се постигнат:
• Стимулиране на физическите сили на организма
• Успокояване и постигане на психическа хармония.
Показания за прилагане на акупунктура:
Акупунктурата е иглотерапия, при която чрез повърхонстно въздействие се постига ефект в дълбочина. Техниката може да се прилага в следните случаи:
- Заболявания на опорно-двигателния апарат – за облекчаване на болката и раздвижване на ставите, остеоартрит, синдром на карпалния канал, тендовагинити, епикондилити, травматични ставни заболявания (изкълчвания, навяхвания).
- Заболявания на нервната система – състояния след инсулти, дископатия, дискови хернии, радикулит, периферни невропатии, тригеминална невралгия, миофасциална болка, причинена от спазъм на мускулите.
- Вегетативни заболявания – невроза, мигрена, психоемоционален дистрес, безсъние
- Стомашно-чревни заболявания – гастрит, язва, пилорни спазми, поради повишена нервна възбудимост.
- За повлияване на болката от различен характер – невропатичен, висцерален (например менструални спазми), болки в костите и ставите.
- При заболявания с включена алергична нокса – например астма.
- Промени на меките тъкани – бавно зарастващи трофични и следоперативни рани, декубитуси.
- Може да се прилага превантивно и профилактично при хора с понижен имунитет, предразположени към често боледуване.
Техника на извършване:
Предварителна подготовка
- не се изисква специфична предварителна подготовка преди акупунктурата.
- лекуващият ще Ви попита за общото Ви здравословно състояние, за настоящи и минали заболявания, фамилна обремененост.
- съобщете ако приемате лекарства, повлияващи кръвосъсирването (варфарин и др.).
- лекуващият извършва физикален преглед с цел да установи точното местоположение на акупунктурните точки на тялото, където е блокиран енергийният поток (Чи). Той извършва още обстоен оглед на цвета на лицето; цвета, формата, повърхността на езика; изследва характера на радиалния пулс (честота, ритъм, напълненост).
В зоната на биологично активните точки се поставят една или по-често няколко тънки игли. Някои се разполагат по-повърхностно, други на по-голяма дълбочина според преценката на лечителя.
Процедурата включва следните етапи:
- Поставяне на иглите – убождането не предизвиква болка. Възможно е да се появи леко изтръпване или слабо зачервяване. Практивуващите акупунктура определят тези реакции като доказателство за достигането и въздействието върху енергийния поток, преминаващ през съответния меридиан.
- Манипулиране с иглите – след поставянето на иглите допълнително могат да се приложат топлинно или електрическо въздействие върху тях или да се завъртят внимателно неколкократно.
- Отстраняване на иглите – един сеанс продължава около 10 – 20 минути. Обикновено няма дискомфорт след премахване на иглите.
Броят на необходимите лечебни процедури зависи от общото състояние на пациента, обичайно 6 до 8 посещения.
Усложнения:
Акупунктурата е безопасен и безреден метод за лечение, в случай че се извършва от опитен специалист.
Използват се стерилни игли, така че няма опасност от заразяване със СПИН или хепатит.
При неспазване на правилата за работа могат да настъпят някои от следните усложнения:
- Развитие на инфекция – включително заразяване с хепатит
- Засягане и увреждане на нерви
- Увреждане на органи – при дълбоко позициониране на иглата има риск от пробив на вътрешни органи, най-често бял дроб. Това усложнение е за щастие много рядко срещано.
Автор: д-р Д. Илев
