Начало / Процедури / Алергологични тестове – кръвни проби

Алергологични тестове – кръвни проби

юли 8, 2014

Алергологичните тестове представляват медицински тестове за определяне на алергичната реактивност на организма. Разделят се на две големи групи – кожни и кръвни тестове.

Кръвните проби се прилагат за доказване на наличие на специфични антитела в организма спрямо даден алерген. Антителата представляват имуноглобулини от клас IgE, които се образуват и циркулират в кръвния ток в отговор на действието на даден алерген.

Показания за извършване на кръвни проби:

Кръвните тестове намират приложение при:

  • Наличие на екзема или инфекция на кожата, които биха довели до неточности в резултатите при кожно-алергичните тестове.
  • В случаите, когато пациентът е преживял тежка алергична реакция (анафилаксия)
  • В случаите, когато пациентът не може да прекъсне приема на медикаменти като антихистамини и трициклични антидепресанти. Тези лекарства предотвратяват или инхибират реакцията към тествания алерген, което води до фалшиво отрицателни резултати при кожно-алергичните тестове.
  • Получени са положителни резултати спрямо много храни. В тези случаи се препоръчва прилагането на Ензимен имуносорбентен тест (ELISA), с чиято помощ се определя храната с най-силен алергизиращ потенциал.
  • При съмнение за наличие на латексова алергия и предстояща хирургична намеса е подходящо да се извършат кръвни алергологични тестове предоперативно.

Метод на провеждане:

1. Цел на кръвните тестове – чрез тях се отчита нивото на антитела в организма. С помощта на теста ELISA се измерват серумните нива на IgE (клас от антитела), които се произвеждат в отговор на определени алергени. Нивата на имуноглобулин Е са по-високи при наличие на алергия или астма.

2. Предварителна подготовка

  • болният да е в извънпристъпен период
  • по указания на лекуващия лекар да бъде прекъснат за известно време приемът на медикаменти, повлияващи кръвосъсирването, напр. варфарин, аспирин и др.

3. Методиката на извършване:

  • Най-често прилаганият тест е ELISA. Други лабораторни методи са RAST (radioallergosorbent testing) или ImmunoCAP, UniCAP, Pharmacia CAP (immunoassay capture test).
  • Взема се венозна кръв за изследване от кубиталната вена.
  • Кръвната проба се изпраща за лабораторен анализ за наличие на антитела към някои от изследваните алергени. При откриване на специфични антитела се доказва свръхчувствителност към съответния алерген.

4. Отчитане на резултатите:

  • Резултатите от кръвните тестове се получават до 7 дни.
  • При норма нивата на IgE са в граници както при неалергичен човек.
  • Позитивна реакция се отчита, когато нивата на IgE антитела, насочени срещу специфичен алерген, са четири пъти по-високи от нормалните.

Предимства и недостатъци:

  • Кръвните тестове не са така чувствителни както кожно-алергичните, затова е възможно да има позитивна реакция при кожните тестове и негативна при кръвните.
  • Не се повлияват от приема на трициклични антидепресанти и антихистамини, затова не е нужно да бъде прекъсван приема на тези медикаменти за извършването на теста.
  • Подходящи са при пациенти с чувствителна кожа или кожни проблеми, като екземи и др., които биха повлияли резултатите.
  • Няма опасност да предизвикат алергична реакция. Могат да се приложат при пациенти с анамнестични данни за тежки алергични реакции в миналото.
  • Кръвните тестове са по-скъпи от кожно-алергичните.

Нежелани реакции:

Рисковете при вземане на кръвни проби са минимални.

  • Възможно е да се развие малка подутина на мястото на венепункцията. За да се намали рискът от появата ѝ, е добре да се оказва натиск върху мястото в продължение на няколко минути.
  • В редки случаи може да се развие флебит – възпалителен процес, засягащ вената. Лечението включва прилагане на топли компреси няколко пъти на ден.
  • При пациенти със смутено кръвосъсирване може да е налице продължително кървене след вземане на кръвната проба.

Автор: д-р Д. Илев