Ампутация

Ампутация представлява отстраняване на орган или крайната най-дистална част на органа. Касае се за оперативни намеси, целящи хирургично отстраняване на цели горни или долни крайници или крайни техни части (пръсти на ръката или крака, стъпало, длан), млечната жлеза, ректума.

Показания за извършване на ампутация:

1. Тежки циркулаторни смущения
– нарушения на периферното кръвоснабдяване, свързани с развитие на диабетно стъпало и последваща гангрена.
– газова (анаеробна) гангрена с развитие на периферна некроза.

2. Туморни новообразувания
– неопластични процеси, засягащи костите или меките тъкани (остеосарком, хондросарком, фибросарком и др.).
– меланом.

3. Травми – най-често следствие от претърпян инцидент, изгаряния.

4. Инфекции
– остеомиелит (инфекция на костта, засягаща и костния мозък)
– захарен диабет
– измръзвания.

5. Вродени аномалии
– аномалии на пръстите и/или крайниците
– полидактилия (наличие на повече на брой пръсти).

Противопоказания за извършване на ампутация:

Всички системни заболявания и състояния, които са противопоказни за извършване на хирургична операция.

Видове ампутация на крайниците:

• Отворена – тя е временно състояние за контрол на остра инфекция. Това означава, че повърхността на раната не е покрита с кожа, което улеснява отдренирането ѝ. Тази ампутация се последва от окончателно възстановяване.
• Затворена – при нея се поставя шев, извършва се с цел да се създаде чукан, удобен за носене на протеза.

Техника на извършване:

Предоперативна подготовка

• подробна анамнеза (включително приемани медикаменти, придружаващи заболявания, алергии към медикаменти, латекс и др., бременност).
• При необходимост антибиотична и седативна подготовка.

Ампутация на ректума

Прилага се при злокачествени заболявания на ректума, разположени в границите на 7-10 см от аналната линия. Възстановяването на нормалната функция на дебелото черво се постига чрез оформяне на противоестествен анус, който представлява черво, изведено на коремната стена.

Ампутация на крайник

Обикновено при животозастрашаващи състояния (суха и влажна гангрена вследствие на неовладяна анаеробна инфекция).

• Определяне нивото на ампутацията – има особено важно значение за последващото протезиране, както и за предотвратяване на развитието и разпространението на инфекцията. Нивото на ампутацията се определя с помощта на рентгенова снимка в зависимост от нивото на фрактурата и състоянието на меките тъкани. По възможност е необхдимо да се запази повече кожа, с която да се покрият мускулите и раневите повърхности.
• Ампутацията се извършва под обща анестезия или със спинална упойка след механично почистване, измиване и тоалет на оперативното поле.
• Извършва се кожен разрез като при обработката на кожата не трябва да се допуска широко отлепване на подлежащите тъкани, тъй като се нарушава храненето.
• Обработка на мускулите – съобразно съкратителната способност на мускулите, те се прерязват с няколко сантиметра по-надолу от определеното за прерязване на костта ниво. Запазването на мускулната маса гарантира по-добра циркулация и отток на венозната кръв и на лимфата. Кръвооносните съдове и нервните влакна също се обработват внимателно, осигурява се щателно кръвоспиране.
• Обработка на костта – свързана е с оформяне на ампутационния чукан, като костните ръбове се заглаждат, костният мозък не се изгребва, а само леко се притиска навътре в медуларния канал.
• Важно е да се осигури широко дрениране на ампутационния чукан в двата му най-ниско разположени края с цел превенция на следоперативен оток и инфекция. По преценка се поставя имобилизация (обикновено гипсова).

Следоперативен период – цели се бързо и без усложнения заздравяване, контрол на отока и  постоперативната болка, превенция на  контрактури и бърза рехабилитация.

• Реанимационните мероприятия продължават до стабилизиране на хемодинамиката и общото състояние, по показания се включват антибиотици. При спокойно протичане след 3-4-ия ден се изваждат дреновете, а към 5-6-ия ден се затягат и завързват конците.
• Препоръчва се ранната рехабилитация, която да започне на 2-3 ден при липса на други увреди.

Усложнения:

Рискови фактори за развитие на усложнения са: захарен диабет, анемия, нарушения в кръвосъсирването, затлъстяване  и др.

Възможни усложнения при ампутация са:

• Незаздравяване на оперативната рана, поради развитие на инфекция или хематом. При данни за възпаление и секреция в дълбочина дреновете се задържат. Може частично или изцяло да се разтвори кожната рана, допълнително да се отстранят некротичните меки тъкани и след изчакване раната да се затвори с вторичен шев.
• Постоперативен оток
• Следоперативно кървене – изисква незабавна ревизия на кървящите съдове
• Развитие на контрактури, поради късно започване на рехабилитацията
• Болезненост на чукана – много често пречи на протезирането. Болките могат да бъдат локални, дифузни и фантомни (болка в ампутирания крайник).
• Дълбока венозна тромбоза.

Автор: д-р Д. Илев