Начало Процедури Аудиометрия

Аудиометрия

Определение: Аудиометрията представлява диагностичен метод, чрез който се установяват нарушения в слуха. С нейна помощ се измерва остротата на слуха и слуховата чувствителност спрямо звукови дразнители с различна честота и сила на звука.

Честота на звука – измерва се в Херц (Hz) и отчита броя на трептенията в секунда.

  •  1Hz = 1 трептене за една секунда.
  • В зависимост от това се различават ниски (до 500Hz), средни (1000-3000 Hz) и високи (над 4000 Hz) звуци.
  • Човешкото ухо чува звуците в диапазона 16Hz до 20 000 Hz, като е най-чувствително към честотите между 1000 и 2000 Hz.

Сила на звука (интензитет) – измерва се в децибел (dB) и отчита налягането, което звуковата вълна упражнява върху единица площ.

Показания: Аудиометричното изследване се прилага при намаление на слуха, дължащо се на различни причини:

  • Звукова травма
  • Перфорация на тъпанчевата мембрана
  • Хронични инфекции на ухото
  • Заболявания на вътрешното ухо
  • Унаследени състояния
  • Черепно-мозъчни травми
  • Професионално слухово увреждане
  • Увреждане на слуха вследствие прием на медикаменти (антибиотици от аминогликозидната група, салицилати).

Техника:
Целта на аудиометричното изследване  може да бъде:

  • Диагностична
  • Функционална – да се определи степента и характера на увреждането
  • Да се поставят индикации за лечението – консервативно или оперативно
  • Да се определи начинът на рехабилитация на слуха и говора
  • Профилактична – с цел ранно откриване на слухови увреждания при хора, подложени хронично на шум и вибрации.

Изисквания:

  • Аудиометричните методи имат психо-физичен характер и трябва да се извършват съобразно възрастта и интелекта на пациента.
  • Изследването се извършва в условията на абсолютна тишина или най-често сравнителна тишина в звукоизолирани помещения (кабини с около 40 dB шумов фон).
  • Съвременната аудиометрия използва сложна апаратура, която дава възможност за получаване на дразнители със строго определени параметри – аудиометри, импедансметри и др.
  •  За дразнител се използват чисти синусоидални тонове със строго определена височина и интензитет. Аудиометрите обикновено произвеждат тонове от 125 до 8000 Hz, нарастващи логаритмично през определени интервали. Дозирането на интензитета на тоновете е в рамките от 10 до 110 dB стъпаловидно, обикновено през интервали от 5 dB.
  • За изследването по въздушен път тоновете се предават от специални слушалки, а за изследване по костен път – от вибратор. При вибратора максималният интензитет е по-малък и обикновено не надминава стойности от 70 dB.

Видове аудиометрия:

1. Тонална аудиометрия – прагова и надпрагова

  • Тонална прагова аудиометрия – чрез нея се определя минималният праг на слуха по въздушен и костен път. Първо се измерва въздушната и костната проводимост при по-добре чуващото ухо.
  • Тонална надпрагова аудиометрия – чрез нея се определя как изследваното ухо възприема надпраговите интензитети – нормално или променено. Най-често при това се търси съществува ли явлението рекруитман, което говори за засягане на сетивните клетки на Кортиевия орган. Затова надпраговата аудиометрия се използва само при засягане на звукоприемния апарат. Типичното при съществуването на рекруитман е, че звук с определен надпрагов интензитет се възприема като по-силен отколкото нормално. Това означава, че звукът с обективно определен надпрагов интензитет причинява много по-голям субективен ефект.

2. Говорна аудиометрия

  • Говорна аудиометрия – чрез нея се измерва точно как нараства процентът на правилното разбиране на определен говорен материал (например срички, думи, изречения) в зависимост от нарастването на неговия интензитет. Говорният материал се записва и подава в слушалките на изследвания с винаги известен интензитет, измерен в децибели.

Резултати от аудиометрията: Получените данни се нанасят в специални бланки – аудиограми. В зависимост от топиката на увреждането се различават:

  • Чисто звукопроводно намаление на слуха – засяга се звукопроводният апарат, звукоприемният е интактен. Характеризира се с нормална костна проводимост и повишение на минималните прагове на слуха по въздушен път повече за ниските и средните честоти.
  • Чисто звукоприемно намаление на слуха – при незасегнат звукопроводен апарат е увреден приемният апарат на ухото с възможна кохлеарна или ретрокохлеарна локализация. Характеризира се с еднакво повишение на минималните прагове за слуха по въздушен и по костен път, и то предимно за високите честоти.
  • Комбинирано намаление на слуха – аудиометричната крива показва засягане на костната и на въздушната проводимост, като това на последната е по-голямо.