Чернодробната трансплантация е хирургична операция, при която тежко увредения черен дроб на пациента се заменя със здрав черен дроб от донор.
Показания за чернодробна трансплантация:
Чернодробната трансплантация е показана при пациенти с тежки, необратими чернодробни заболявания, при които е настъпила чернодробна недостатъчност. Чернодробната недостатъчност може да настъпи остро, например при отравяне с гъби или хронично в продължение на месеци.
Заболявания, водещи до чернодробна недостатъчност са:
– първична билиарна цироза
– чернодробна цироза в резултат на хроничен хепатит
– алкохолна цироза
– първичен склерозиращ холангит
– синдром на Бъд-Киари (тромбоза на чернодробната вена)
– хемохроматоза
– болест на Уилсън-Коновалов
– билиарна атрезия
– алфа1- антитрипсинов дефицит
– първичен тумор на черния дроб
Противопоказания за чернодробна трансплантация:
Контраиндикации за извършването на чернодробна трансплантация са:
– тежки сърдечно-съдови или белодробни заболявания
– сепсис
– животозастрашаващи вродени аномалии
– метастази в черния дроб
– СПИН.
Техника на изпълнение:
Различават се:
- ортотопична чернодробна трансплантация – при тази процедура черният дроб на пациента се отстранява от тялото му и на същото анатомично място се поставя здрав черен дроб от донор, който наскоро е починал. Това е най-често използвания метод за трансплантация на черен дроб.
- хетеротопична чернодробна трансплантация – поставяне на допълнителен черен дроб или на отделен чернодробен лоб на ектопично място, например на мястото на слезката, в малкия таз. Собственият черен дроб на реципиента се запазва.
Част от черен дроб може да се вземе от жив донор, като най-често това е роднина на пациента. Черният дроб има способността да регенерира и може да се възстанови напълно.
Най-важното условие за извършването на чернодробна трансплантация е наличието на съвместимост между донора и реципиента, която се установява чрез имунологични тестове.
Усложнения:
Най-тежкото усложнение е отхвърлянето на трансплантата. Тази реакция може да настъпи остро (до няколко часа след операцията), подостро (до няколко седмици) и хронично (месеци след операцията). Може да се наблюдават повишена температура, жълтеница, повишени чернодробни ензими, болки в корема. За да се предотврати реакцията на отхвърляне на трансплантата се прилагат имуносупресори, които потискат имунната система на пациента. Пониженият имунитет обаче повишава риска от възникването на инфекции.
