Дефибрилация е метод за лечение на застрашаващи живота състояния като сърдечни аритмии, камерни (вентрикуларни) тахикардии или фибрилации.
Същността на процеса се състои в деполяризация на сърдечния мускул с помощта на елетричество, при което се прекратява дисритмията и възстановява нормалният сърдечен синусов ритъм. За целта се използва специален апарат, наречен дефибрилатор.
Показания за дефибрилация:
Животозастрашаващи състояния като:
- Предсърдно трептене и мъждене (не е ефективен метод при персистиращо мъждене)
- Камерна тахикардия
- Камерни фибрилации.
Техника на дефибрилация:
- Ако пациентът е в съзнание, се прилага краткотрайна венозна анестезия.
- Електродите на дефибрилатора се намазват със специален кондуктивен гел.
- Електродите се притискат към гръдния кош на пациента, като единият се поставя в областта на сърдечния връх (ictus cordis), а другият – под дясната ключица.
Цел на дефибрилацията – да се предизвика контролирана електрическа стимулация на сърцето, която води до деполяризация на проводната му система. След премахване на електродите на дефибрилатора настъпва реполяризация и се възстановява нормалната електропроводимост на сърцето, ръководена от специфични пейсмейкърни клетки.
Усложнения:
- Изгаряне на кожата на местата на електродите.
- Поява на екстрасистоли.
- Неуспешно възстановяване на синусов сърдечен ритъм.
- Асистолия (спиране на сърдечната дейност).
Автор: д-р Д. Илев
