Начало / Процедури / Дефибрилация

Дефибрилация

мар. 3, 2014

Определение: Дефибрилацията е метод за лечение на застрашаващи живота състояния като сърдечни аритмии, камерни (вентрикуларни) тахикардии или фибрилации.

Същността на процеса се състои в деполяризация на сърдечния мускул с помощта на елетричество, при което се прекратява дисритмията и възстановява нормалният сърдечен синусов ритъм. За целта се използва специален апарат, наречен дефибрилатор.

Показания за дефибрилация: Животозастрашаващи състояния като:

  • Предсърдно трептене и мъждене (не е ефективен метод при персистиращо мъждене)
  • Камерна тахикардия
  • Камерни фибрилации.

Техника на дефибрилация:

  • Ако пациентът е в съзнание, се прилага краткотрайна венозна анестезия.
  • Електродите на дефибрилатора се намазват със специален кондуктивен гел.
  • Електродите се притискат към гръдния кош на пациента, като единият се поставя в областта на сърдечния връх (ictus cordis), а другият – под дясната ключица.

Цел на дефибрилацията – да се предизвика контролирана електрическа стимулация на сърцето, която води до деполяризация  на проводната му система. След премахване на електродите на дефибрилатора настъпва реполяризация  и се възстановява нормалната електропроводимост на сърцето, ръководена от специфични пейсмейкърни клетки.

Усложнения:

  • Изгаряне на кожата на местата на електродите.
  • Поява на екстрасистоли.
  • Неуспешно възстановяване на синусов сърдечен ритъм.
  • Асистолия  (спиране на сърдечната дейност).

Последни публикации