Начало / Процедури / Ендотрахеална интубация

Ендотрахеална интубация

мар. 10, 2014

Определение: Ендотрахеалната интубация представлява процедура, при която в трахеята на пациента се въвежда гъвкава тръба, осигуряваща притока на кислород до белия дроб и поддържаща отворени дихателните пътища. Може да се извърши както планово, по време на хирургична операция, така и по спешност като животоспасяваща манипулация.

Показания: Ендотрахеална интубация се извършва при:

  • операции под обща анестезия за осигуряване на изкуствена белодробна вентилация.
  • спешни състояния и провеждане на кардиопулмонална ресусцитация (реанимация).
  • при предотвратяване аспирация на чужди тела или материи при повръщане, кръвоизливи и др.
  • при нарушено съзнание и необходимост от апаратна вентилация.

Техника на провеждане:

  • Може да се извърши оротрахеална (през устата) или назотрахеална (през носа) интубация
  • При оперативни интервенции пациентът предварително се поставя под обща упойка, докато при състояния на спешност пострадалият е в безсъзнание и интубацията се провежда без медикамент.
  • Интубацията се извършва с помощта на ларингоскоп, с чиято помощ се осигурява видимост на горния отдел на трахеята точно под гласните връзки. Ларингоскопът подпомага също притискането на езика, така че да се въведе безпрепятствено интубационната тръба.
  • Главата се поставя в подходяща позиция, изтеглена назад, така че брадичката да сочи нагоре. Понякога се притиска пръстеновидния хрущял на ларинкса (нарече още адамова ябълка) с цел да се осигури по-добра видимост и да се предотврати евентуална аспирация на стомашно съдържимо.
  • След въвеждане на тръбата се проверява с помощта на стетоскоп дишането в левия и десния бял дроб.
  • Интубационната тръба се фиксира към кожата на лицето на пациента. Тръбата се свързва с апарата за изкуствена вентилация.

Усложнения: При извършване на ендотрахеална интубация са възможни следните рискове:

  • Непълноценно обдишване, водещо до ниско оксигениране на кръвта, развитие на хипоксия и опасност от спиране на сърцето и увреждане на мозъка.
  • Развитие на пневмония или остър респираторен дистрес синдром, поради аспирация на стомашно съдържимо.
  • При въвеждане на тръбата само в единия главен бронх се предизвиква прераздуване на едната белодробна половина и хиповентилация на другата, има опасност от развитие на  пневмоторакс.
  • Нараняване на меките тъкани, гласните връзки, щитовидната жлеза или хранопорвода.
  • Ларингеален спазъм, което затруднява провеждането на интубацията.
  • Слединтубационно кървене или развитие на инфекция.
  • Фрактура на зъби при интубиране.