Епизиотомия е акушерска операция, при която се извършва разрязване на влагалището и перинеума, за да се разшири входа на влагалището по време на раждане.
Чрез епизиотомията жената се предпазва от преразтягане или разкъсване на мускулите на тазовото дъно.
Показания за епизиотомия:
– очаквано раждане на едър плод;
– при риск от разкъсване на перинеума и влагалището при висок и ригиден перинеум;
– при необходимост от използването на форцепс или вакуум-екстрактор;
– удължена втора фаза на раждането – т. нар. изгонване на плода;
– раменна дистокия – затруднено освобождаване на раменния пояс на плода;
– раждане в седалищно предлежание;
– при недоносен плод, за да се ускори раждането.
Техника на епизиотомията:
Епизиотомията се извършва по време на раждането с или без предварителна локална анестезия. Разрезът се прави на върха на една контракция, когато предлежащата част на плода се вреже в изхода на таза.
В зависимост от посоката на разрязване на перинеума се различават следните видове епизиотомия:
1. Медиална епизиотомия (перинеотомия) – перинеумът се прерязва с ножица точно по средната линия между влагалището и ануса, като се внимава да не се засегне външният сфинктер на ануса. Дължината на прерязването е от 2 до 4 cm. При нужда разрезът може да се удължи, като се заобикаля сфинктера.
Тъканите са зашиват веднага след раждането на плацентата. Медиалната епизиотомия зараства лесно, без козметичен дефект.
2. Латерална епизиотомия – бива едностранна и се прилага най-често. Разрезът започва от задната комисура встрани към tuber ossis ischii, наляво или надясно под ъгъл 45°. Прерязват се кожата, подкожието, част от влагалището, m. bulbucavernosus, част от m. transversus perinei superficialis заедно с фасциите. Дължината на разреза е не по-малка от 4 cm.
След завършване на раждането зашиването на тъканите се извършва внимателно на етажи, за да се избегне незарастване или получаване на неправилен белег.
Усложнения:
– обилно кръвотечение;
– инфектиране;
– неправилно зарастване.
