Конизация (конусовидна ампутация) на маточната шийка представлява гинекологична процедура с диагностична и/или лечебна цел, при която се цели отстраняване на цялата зона на трансформация и целия диспластичен участък. Зоната на трансформация се намира там, където се срещат цилиндричният епител, покриващ канала на маточната шийка, и многослойният плосък епител, покриващ влагалищната част на маточната шийка. В различните възрасти тази граница се намира на различно ниво от външния отвор на цервикалния канал. В зоната на трансформация цилиндричният епител търпи промени и се превръща в плосък (метаплазия). Тази зона е най-чувствителна на действието на онкогенни фактори (HPV – човешкия папиломен вирус) и в нея най-често се откриват предракови изменения (преканцерози), които впоследствие могат да се развият до рак на маточната шийка.
Показания за конизация на маточната шийка:
Показанията за конизация са дигностични (отхвърляне или доказване на предракови изменения на шийката на матката) и терапевтични (за постигане на излекуване след извършване на процедурата) и включват следните случаи:
- зоната на трансформация и лезията е в канала на маточната шийка и липсва видимост при колпоскопията;
- резултатите от цитодиагностиката (PAP теста) са съмнителни или положителни, а на колпоскопия не се откриват отклонения;
- разминаване между резултатите от цитодиагностиката, колпоскопията и хистологията;
- диагноза CIN (цервикална интраепителна неоплазия) при насочена биопсия на съмнителни зони на маточната шийка, но без възможност да се определи дали има микроинвазия или инвазия;
- кюретажът на канала на маточната шийка показва атипизъм;
- при дисплазия на маточната шийка и чисти оперативни ръбове на биопсичния материал конизацията има и лечебен ефект.
Противопоказания:
Конизацията на маточната шийка не трябва да се прилага по време на бременност поради вероятността от значителна кръвозагуба по време на и след операцията, което би застрашило плода.
Техника на изпълнение:
Обикновено диагностичният процес протича в следния порядък: цитонамазка (PAP тест), след което може да се направи колпоскопия с насочена биопсия на съмнителен участък от маточната шийка, и когато е необходимо – последваща конизация. Конизацията се извършва в операционна, пациентката се поставя под анестезия – обща или регионална (спинална или епидурална). Достъпът до шийката е през влагалището. От шийката се изрязва сегмент с конусовидна форма, като основата на конуса е окръжност, описана около външния отвор на канала на маточната шийка. Той трябва да включва цялата зона на трансформация. Височината на конуса е каналът на шийката, а върхът му трябва да е под вътрешния отвор на канала. Размерите на конуса се определят спрямо конкретния случай.
Материалът може да се изреже със:
- скалпел – при този подход най-добре се запазват оперативните ръбове за последващото хистологично изследване. Недостатък е по-обилното кървене в сравнение с другите методи;
- лазер – изисква по-скъпа апаратура, може да настъпи коагулация на оперативните ръбове и да се затрудни хистологичното им изследване;
- електронож;
- електробримка – метална бримка, по която тече електрически ток (LEEP – Loop Electrosurgical Excision Procedure). LEEP е лесна за изпълнение и щадяща интервенция – води до по-малко кървене. Нагряването на тъканта от бримката може да промени оперативните ръбове.
Изрязаният конус се изпраща за хистологично изследване.
За да се избегне прокървяване или развитие на инфекция в следоперативния период, когато маточната шийка се възстановява, се препоръчва да се избягва употребата на тампони и да се прекратят половите контакти за поне 2-3 седмици след конизацията.
Усложнения:
Рискът от усложнения е малък. Те включват:
- кървене – по време на операция и постоперативно;
- деформация, развитие на стеноза (стеснение) на канала на маточната шийка, което изисква последваща корекция;
- при отстраняване на по-голяма част от канала на шийката и последваща бременност би могло да настъпи преждевременно раждане, поради което бременната трябва да се проследява за това усложнение;
- неотстраняване на целия дефект, рецидив;
- анестезиологичен риск – реакция към упойката.
