Начало / Процедури / Кръвопреливане (хемотрансфузия)

Кръвопреливане (хемотрансфузия)

ное. 26, 2014

Определение: Кръвопреливането представлява лечебна процедура, при която се преливат кръв или отделни нейни съставки (тромбоцитна, еритроцитна, левкоцитна маса, кръвна плазма) в кръвоносната система на болен – приемател (реципиент) от здрав човек – дарител (донор).

Задължително се съобразява с АВО – системата и с Rh – системата, т. е. с кръвногруповата съвместимост. При несъответствие на кръвната група или неспазване на мерките за безопасност, могат да настъпят хемотрансфузионни усложнения със сериозни последици.

Кръвопреливането е ценен и незаменим метод, в много случаи със животоспасяващо значение. Това се определя от въздействията на прелятата кръв в организма:

  • Кръвозаместващо – замества загубената кръв вследствие на травма или операция. Това води до повишаване на кръвното налягане и подобряване на сърдечния тонус.
  • Хемостатично (кръвоспиращо) – чрез кръвопреливането се въвеждат в организма на реципиента и фактори на кръвосъсирването, които се намират в кръвта. Предизвиква се още разпадане на тромбоцитите, в резултат на което се освобождава тромбокиназа. Тромбокиназата е фермент, който заедно с калциевите йони, протромбина и фибриногена, са водещите фактори за съсирването на кръвта. Открива се освен в тромбоцитите също и в белите кръвни клетки и във всички тъкани, от които се освобождава при нараняването им.
  • Антитоксично (обезвреждащо действие при екзо- или ендогенни интоксикации) – намалява концентрацията на токсините в кръвта и подпомага елиминирането им от организма.
  • Стимулиращо – подобрява функцията на костния мозък, стимулира еритропоезата, обмяната на веществата и подобрява съсирваемостта.

Видове кръвопреливане:

  • Директно – непосредствено преливане от донора на реципиента чрез апарата на Цанк. Влива се пълноценна непроменена кръв, но съществува риск от пренасяне на инфекция или настъпване на емболия.
  • Индиректно – взетата предварително от дарителя кръв се изследва и консевира, така че може да се използва в момент, когато е необходима.

Днес директното кръвопреливане е по-скоро с историческа стойност.

Според вида на източника кръвопреливането бива:

  • Хетероложно – прелива се кръв от един човек на друг
  • Автоложно – представлява внасяне на предварително взета собствена кръв.

Според начина на кръвопреливане бива: капково и струйно.

Видове биопродукти, които подлежат на преливане:

Пълноценна хомоложна кръв – съдържа плазма и формени елементи, прилага се за по-добро обемно заместване, подобрява кислородната доставка до клетките. Прилага се в случаи на загуба на големи количества кръв вследствие на травма, шок, тежки операции, където се очаква кръвозагубата да е около и над 1000 – 1500 мл.

Еритроцитен концентрат (Еритроцитна маса)еритроцитите са отговорни за транспорта на кислород от белите дробове до всички тъкани и органи в тялото. Те участват и в преноса и извеждането от тялото на образувания при метаболитните клетъчни процеси въглероден диоксид. Преливане на еритроцитна маса се прилага при болни с анемия след тежка кръвозагуба, травма, операция.

Тромбоцитен концентрат (Тромбоцитна маса) и фактори на кръвосъсирването – при болни с тромбоцитна дисфункция или тромбоцитопения, при хемофилия А,В или С.

Нативна плазма – представлява кръв, от която са отделени формените елементи. Съдържа главно фибриноген и албумин. Прилага се при шок, хипопротеинемия и изгаряния.

Прясно замразена плазма – получава се чрез метода на центрофугиране на кръвта на високи обороти, след което се съхранява при специфични условия при температури под 0 градуса. Размразената плазма трябва да се прелее най-късно до 24 часа и не е позволено повторно замръзяване. Плазмата се размразява бавно на водна баня, за да се предотврати коагулирането ѝ.

Съхранението на донорската кръв се осъществява от кръвни банки. В тях получената от донора кръв се тества за групова (А,В,АВ или О) и Rh – принадлежност (Rh- позитивна или Rh – негативна). Обичайно при подготовката на кръвта за преливане от нея се отстраняват белите кръвни клетки. Процесът се нарича левкоцитна редукция. Макар и рядко може да се проявят алергични реакции към белите кръвни клетки и по този начин рискът се свежда до минимум.

Показания за кръвопреливане:
• след масивна кръвозагуба
• при шокови състояния
• след тежки операции
• при Rh несъвместимост
• след изгаряния
• измръзвания
• анемия – желязодефицитна, апластична, хемолитична, пернициозна, таласемия, както и при анемия вследствие на друго заболяване (бъбречно, раково)
• левкози
• болести на кръвта – хемофилия, тромбоцитопения
• хеморагична диатеза
• заболявания на кръвотворните органи
• тежки инфекции
• сепсис.

Противопоказания за кръвопреливане:
Бъбречна недостатъчност
• Остър белодробен оток
• Инфаркт на миокарда
• Сърдечна емболия
• Активна форма на туберкулоза.

Метод на провеждане на кръвопреливане:
Предварителна подготовка
Определяне на кръвната група на пациента

След получаването на кръвните продукти непосредствено преди кръвопреливането се извършват:
1. Проверява се срока им на годност
2. Макроскопски оглед – да няма розов пръстен между еритроцитите и плазмата, което говори за вече хемолизирана кръв, да няма съсирени частици
3. Кръвта се затопля до телесна температура
4. Извършват се следните проби:

  • Индиректна проба – изследват се кръвните групи на всеки един от саковете и се сравняват с тази на болния
  • Директна проба – смесва се серум от болния с кръв от сака в съотношение 1:10 в полза на серума и се следи за настъпване на аглутинация. При отрицателна реакция кръвопреливането може да се извърши.
  • Биологична проба – струйно се вливат 40 мл донорска кръв и се изчаква 10 минути като се следи за странични явления – замайване, безпокойство, бледа кожа, студена пот, втрисане, болки в сърдечната и лумбална област, тахикардия. При липсата им се преминава на много бавна капка.

Извършване на кръвопреливането.
Болният се наблюдава непрекъснато – следят се кръвното налягане, пулсът, температурата, диурезата.
Серума на болния и 5-10 мл от дарителската кръв се съхраняват 24 часа при температура 4 градуса.

Усложнения: Разделят се на ранни и късни усложнения. Сериозни и опасни състояния, които могат да настъпят, са:
• Въздушна емболия
• Хематом
• Инфекциозни усложнения – сифилис, хепатит В, С, СПИН
• Септичен шок
• Имунни усложнения:
– Хемолитична реакция
– Нехемолитични имунни реакции – вследствие сенсибилизация към донорните бели кръвни клетки
– Алергични реакции – уртикария, анафилаксия
– Имунна супресия.
• Метаболитни усложнения – хиперкалиемия, цитратна интоксикация
• Късни реакции (след 7-10 дни) – анемия, субиктер, втрисане, бъбречна недостатъчност.