Миомектомия

Миомектомия представлява хирургична операция, при която се отстраняват доброкачествени образувания на маточния мускул, наречени миоми. Миомните възли се срещат по-често при жени след 35- годишна възраст, но не е изключено да се появят и при по-млади жени. Представляват образувания с фиброидна структура. Симптомите, които причиняват, могат да бъдат обилни менструални кръвотечения, болки, дискомфорт.

В зависимост от вида на миомния възел, общото състояние и възрастта на пациентката, се прилагат следните оперативни методи:

• Хистеректомия – отстраняване на матката. Този лечебен подход се избира при жени, които са раждали и са завършили своите репродуктивни планове.
• Миомектомия – отстраняване само на миомния възел, който може да бъде разположен в по-голямата си част под лигавицата (ендометриума) или да бъде „на краче” (има малка тънка връзка с маточната лигавица). Тя е предпочитан метод при нераждали жени и такива, на които им предстои забременяване.

В зависимост от локализацията, размера и броя на миомните възли оперативният достъп може да бъде:

• Отворена операция – прилага се при големи фиброиди, много на брой или такива, които са дълбоко врастнали в маточната стена.
• Лапароскопска операция – прилага се за отстраняване на три до четири фиброида, които са с размери до няколко сантиметра, при разположени по външната повърхност на матката възли.
• Операция с трансвагинален достъп – хистероскопията се избира като подход, когато миомите са по вътрешната страна на матката и не са врастнали дълбоко в стената ѝ, а са разположени субмукозно.

Показания за извършване на миомектомия:

Миомектомията се прилага за отстраняване на доброкачествени миомни възли, като същевременно се запазва и матката. Миомектомията е метод за лечение при жени, които имат миома и е налична следната симптоматика:

• Анемия
• Болка или тежест в долната част на корема в областта на малкия таз
• Обилно менструално кървене или метрорагия (обилно маточно кръвотечение, което няма общо с менструацията)
• При миомни възли, които са изменили стената на матката, е възможно да настъпи безплодие или да има поредни неуспешни бременности.

Техника на извършване:

Предварителна подготовка

• Обикновено се извършва предварително ултразвуково изследване, за да се определят точно броят, размера и локализацията на миомните възли.
• Понякога се налага предварително медикаментозно лечение с цел да се намали размерът на миомите, което съответно съкращава и времетраенето на операцията и намалява интраоперативното кървене.

В зависимост от хирургичния метод различаваме следните видове миомектомия:

• Отворена (конвенционална) операция – при нея се прави разрез, който може да бъде: напречен разрез в долната част на корема или надлъжен разрез в средата на корема.
• Лапароскопска операция – извършва се през няколко малки разреза с размери от 0,5 до 1 см
• Трансвагинална операция – достъпът за отстраняване на миомните възли е трансцервикален през влагалището.

Следоперативен период

• Обикновено се поставят дренажи, през които да се евакуира отделеният от раната секрет
• Може да има известен дискомфорт при движение или леко вагинално кървене няколко дни след операцията. При необходимост се взимат обезболяващи.
• При отворена операция е необходим по-продължителен болничен престой (около 7 дни)
• При лапароскопска операция болничният престой е много по-кратък – около 3 дни
• При трансвагинална операция няма никакви разрези и възстановяването е много бързо
• Около месец след операцията е препоръчително да се избягват тежки физически натоварвания и да не се води полов живот.
• Необходимо е да се спазва стриктна контрацепция през следващите шест – осем месеца след операцията, защото при евентуална бременност има риск от спонтанна руптура на матката поради недобре заздравелите тъкани.

Предимства и недостатъци на методите

Конвенционална операция
• По-продължителен престой в болница
• По-бавно възстановяване
• Недобър козметичен резултат.

Лапароскопска операция
• По-слабо изразена постоперативна болка
• По-кратък болничен престой.

Усложнения след миомектомия:

• Развитие на инфекция на матката, фалопиевите тръби или яйчниците
• Сраствания – рискът е по-висок при отстраняване на интрамускулни миомни възли
• Продължително кървене
• Безплодие
• При засягане на пикочния мехур може да се появи обструкция и задръжка на урина
• В някои случаи може да се наложи при миомектомия да се премине към хистеректомия – това се налага, когато има труден контрол върху хемостазата и обилно кървене.

Автор: д-р Д. Илев