Ректоскопия представлява процедура, която позволява на лекаря да огледа аналния канал и ректума чрез използването на ректоскоп – дълъг 20-30 см твърд инструменти с диаметър 2 см (за деца ректоскопите са с диаметър 1 см). Оптични кабелни нишки доставят в ректоскопа необходимата за процедурата светлина, известна още под името „студена илюминация“.
Ректоскопията може да се прави с различни цели:
- С чисто диагностична цел чрез оценка на морфологичното състояние на мукозата, субмукозата, мускулната пластинка и сфинктерите на ануса и ректума.
- С диагностично-лечебна цел чрез взимането на биопсия от определен участък, който ще даде по-нататъшна представа за хистопатологичния (болестните клетки, които се намират в огнището на заболяването) характер на процеса и евентуално ще помогне на лекаря да изгради стратегия за по-нататъшно лечение на болестта.
- С лечебна цел чрез директното премахване на полипи, контролиране на възникнало кървене или отстраняването на чужди тела.
Показания за ректоскопия:
- Кървене от ануса (съшо така и при латентно кървене – кръвта може да бъде намерена само при лабораторно изследване на фецес, защото е толкова малко количество, че не може да бъде видяна с просто око).
- Някои промени в ритъма на дефекация или във формата на изпражненията (тънки като молив изпражнения, редуване на запек с диария, изпражнения под формата на лентичка).
- Болезнени напъни за дефекация или инконтиненция (незадържане) на изпражнения.
- Туморен процес в ано-ректалната област.
- В някои случаи може да се приложи по преценка на лекуващия лекар при упорит, неповлияващ се сърбеж на ануса.
- За вземане на биопсия от определен патологичен процес и изясняване характера му.
Противопоказания за извършване на процедурата:
- Масивно кървене от долния гастро-интестинален тракт
- Анална стриктура
- Остър периректален/перианален абсцес
- Остър тромбозирал хемороид.
Техника на провеждане
- По време на процедурата пациентът заема лакътно-колянна поза с разтворени крака. Пациентите в сериозно увредено общо състояние или тези с травма по костно-мускулната система могат да бъдат изследвани в странично положение.
- В началото докторът изследва аналната област и ректума чрез анално туширане.
- След това ректоскопът трябва да бъде въведен бавно, използвайки водно-разтоврим лубрикант и локален анестетик. Ректоскопът се въвежда плавно докато базата на инструмента остане допряна на кожата около ануса.
- След това се извършва огледът на желания от лекаря участък.
- Продължителността на процедурата обикновено не надмнава няколко минути.
Усложнения при ректоскопия:
Като цяло процедурата е безопасна за пациентите. Най-често те се оплакват от леко кървене, което обикновено утихва само. По-рядко срещани усложнения са:
- Фисури – анално или перианално сълзене (ако се случи такова усложнение, обикновено се лекува консервативно с омекотители на фекалиите и специални перианални бани).
- Кървене – рядко усложнение, но е възможно да се появи особено при наличието на хемороиди в ано-ректалната област. Кървенето обикновено е самоограничаващо се.
- Перфорация на червото е усложнение, чийто шанс да се случи е нищожен.
Автор: д-р Д. Илев
