Рентгенографията представлява неинвазивен диагностичен метод за изследване на вътрешните органи и костната система на човешкото тяло чрез ниска доза рентгенови лъчи. Различните структури поглъщат/отразяват лъчите по различен начин, вследствие на което се получават характерни образи върху рентгенова плака. Костите, които са с висока плътност, отразяват по-голяма част от лъчите и изглеждат бели. Обратно, кухите органи, изпълнени с течност или въздух, дават различни оттенъци на сивото до черно. Рентгенографията на гръдния кош дава информация за разположените там сърце, бели дробове, кръвоносни съдове, гръдни прешлени и ребрата.
Показания за рентгенография на гръден кош:
- Изследването е изключително полезно в диагностиката на сърдечни заболявания, пневмония, белодробен емфизем, пневмоторакс, заболявания, свързави с увреждане на белодробната тъкан, рак на белия дроб.
- Рентгенография задължително се провежда при наличие на следната симптоматика:
– Продължителна кашлица
– Промяна в характера на хронична кашлица
– Задух
– Кръвохрак
– Неясна гръдна болка
– Съмнение за инфекция
– Травми на гръдния кош
– Аспирация на чуждо тяло.
Противопоказания за рентгенография на гръден кош:
При суспектна или диагностицирана бременност е необходимо да се отложи рентгенографията ако това е възможно или да се използва предпазна оловна престилка за защита на силно лъчечувствителния фетус.
Техника на извършване:
- Предварителна подготовка – не се изисква специфична предварителна подготовка. В обособена за целта стая пациентът се съблича. Необходимо е да се свалят всички бижута, очила, пиърсинг, метални обекти, които могат да бъдат облъчени с рентгеновите лъчи. При съмнение за или установена бременност задължително се съобщава. Вземат се необходимите предпазни мерки или рентгенографията по възможност се отлага, поради опасност от облъчване на плода.
- Рентгенографията на гръдния кош се извършва в две проекции – в анфас (лицева) и в профил (странична). Пациентът стои в изправено положение, гърдите и раменете са допрени до статива. Разстоянието фокус-филм е около 150 см. При необходимост могат да се направят рентгенографии и с други центражи – с коса проекция или прицелни графии, които подпомагат отхвърляне или потвърждаване на наличието на суспектни патологични процеси.
- По време на изследването пациентът поема дълбоко въздух и го задържа, необходимо е да остане неподвижен. Когато белите дробове са в инспириум, диафрагмалните куполи слизат надолу и дават възможност по-голяма част от белите дробове да стане видима.
- Голямата разлика между плътностите на изпълнения с въздух бял дроб и тази на сърдечния мускул, съдовете и бронхиалните стени дава възможност за диагностична оценка както на нормалната анатомия, така и типа на патологичните изменения и тяхното разпространение.
Резултати:
Нормална рентгенова находка – гръдният кош формира сложна сянка, която е сбор от сенките на предната и задна гръдна стена и сенките на белия дроб.
Рентгеновият образ на белите дробове има характерен вид – те са с неправилна триъгълна форма с връх, насочен към ключиците. Сянката на белия дроб е слаба, почти еднородна, разклоненията на пулмоналната артерия и кръвоносните съдове излизат радиерно от хилуса на дроба към периферията му, те са с по-силна сянка. Кръвоносната мрежа се разклонява подобно на дървовидна структура, сянката ѝ става по-нежна и постепенно изчезва на около 2 см от периферията. Белодробните хилуси изглеждат като силни сенки с продълговата форма, които се разполагат между второ и четвърто ребро.
Рентгеновият образ на сърцето рязко се различава от изпълнените с въздух бели дробове. То е част от срединната силна сянка на гръбначния стълб и гръдната кост. В предно-задна проекция лявата сърдечна сянка се образува от лявата камера, лявото сърдечно ухо и белодробния ствол. Дясната сърдечна сянка се образува от дясното предсърдие и горната куха вена.
Патологични отклонения
- Отчитат се промените в големината, формата и прозрачността на белодробните полета. Възможно е да се установят общо уголемяване или намаляване на белодробните сенки, уголемяване на едната гръдна половина, различни по форма и интензитет сенки в белодробните полета. В зависимост от патологичната находка се диагностицират:
– белодробен емфизем
– плеврален излив
– пневмоторакс
– плеврални сраствания
– бронхопневмония
– туберкулоза
– кистозни, туморни или метастанични процеси - уголемяване на сърцето вследствие на общо заболяване, уплътняване на аортата, аневризма, атеросклероза
- фрактури на кости – гръбначен стълб, ребра, ключици
- данни за наличие на чуждо тяло в хранопровода, трахеята, бронхите или белия дроб.
Предимства на конвенционалната рентгенография:
- няма странични ефекти от провеждане на изследването
- провежда се бързо и лесно, без да се запазва остатъчна радиация в тялото на пациента.
Недостатъци на конвенционалната рентгенография:
- образите са суперпонирани, което може да доведе до неправилна интерпретация на комплексните структури
- рентгенографската находка може да е нормална при доказан патологоанатомично субстрат.
Автор: д-р Д. Илев
