Начало Процедури Трахеотомия и трахеостомия

Трахеотомия и трахеостомия

Определение: Трахеотомията и трахеостомията представляват оперативни интервенции за отваряне на трахеята в шийната област. Термините имат следното значение:

  • Трахеостомия (tracheostomia) – представлява хирургична интервенция, при която се прави шиен отвор през кожата и в него се поставя тръба или канюла с цел улесняване преминаването на въздух към белите дробове.
  • Трахеитомия (tracheotomia) – тя е оперативна намеса с отваряне на трахеалната тръба, след което трахеята се затваря.

Показания за трахеостомия и трахеотомия:

За трахеостомия – при всички случаи на остри или хронични ларингеални обструкции, предизвикани от:

1. Механична обструкция на въздушните пътища, предизвикана от чужди тела, лицево-челюстни травми, вродени аномалии, които затрудняват функцията на ларинкса и трахеята, обструктивни тумори, възпалителни процеси на ларинкса, трахеята, езика и фаринкса.

2. Обструкция на въздушните пътища от задържан секрет или неефективна вентилация вследствие редица заболявания и състояния:

  • Операции в областта на гръдния кош и корема
  • Бронхопневмония
  • Обструктивни белодробни заболявания (хроничен бронхит, астма, ателектаза, емфизем)
  • Заболявания, които водят до кома (диабет, уремия, чернодробни заболявания)
  • Парализа на гръдната стена
  • Изгаряния на лицето, шията и дихателните органи
  • Еклампсия
  • Заболявания на ЦНС – инсулт, полиомиелит, тетанус
  • Въздушна и мастна емболия

За трахеотомия

  • Изваждане на чужди тела
  • Вземане на биопсия
  • Отстраняване на локализирани лезии.

Противопоказания за трахеостомия:

1. Абсолютни противопоказания – няма
2. Относителни противопоказания:

  • Трудности, свързани с анатомични особености като напр. къс и дебел врат
  • Силно изразена шийна спондилоартроза при болест на Бехтерев
  • Някои хематологични заболявания – хемофилия, тромбоцитопения.

Техника за извършване:

1. Положение на болния – главата се поставя в хиперекстензия, като по този начин трахеята максимално се доближава към предната стена на шията и същевременно се фиксира от хиперекстензираната мускулатура.

2. Подготовка – палпират се през кожата подлежащите структури – разположение на трахеята, щитовидната жлеза, мастна тъкан. Почиства се оперативното поле, поставя се анестезия. Трахеостомията, там където е възможно, трябва да се извършва след интубация под обща анестезия, което позволява прецизна работа на хирурга.

3. Изпълнение – прави се разрез на кожата в две посоки – вертикална и хоризонтална.

Вертикален разрез – върви строго по средната линия, като се срязва кожа, подкожие и  платизма. Достига се до предния междумускулен ромб на шията, изпълнен с рехава тъкан, която внимателно се дисецира, срязват се подлежащите фасции, преминаващите съдове се екартират встрани. Достига се до трахеалните пръстени. Понякога истмусът на щитовидната жлеза плътно се залавя за ръба на пръстеновидния хрущял чрез лигамент. При необходимост се срязва споменатият лигамент и жлезата се изтегля встрани.

Хоризонталният разрез на кожата се извършва на различно ниво, съобразно типа на трахеостомия – горна, средна или долна. Необходимо е да се имат предвид преминаващите в тези области кръвоносни съдове. Според нивото на трахеалната инцизия се различават:

  • Горна (супраистмична) трахеостомия  – трахеята се срязва хоризонтално между втори и трети пръстен.
  • Средна (трансистмична) трахеостомия – хоризонталният разрез се прави между трети и четвърти трахеален прешлен, като преди това се отпрепарира и срязва истмуса на щитовидната жлеза.
  • Долна (субистмична) трахеостомия – трахеята се срязва между пети и шести трехеални пръстени. Този тип трахеостомия се предпочита при малки деца, поради все още по-високото разположение на тироидната жлеза и значително по-малкият риск от нараняване на пръстеновидния хрущял. При възрастни с дълга шия се достига много по-лесно до трахеята.

4. Постоперативни грижи

  • След извършване на трахеостомията болните трябва да бъдат под непрекъснато медицинско наблюдение. Веднага след преодоляване на острия постоперативен период е необходимо да се извърши ренгренография, за да се огледа разположението на канюлата, като едновременно с това се търсят данни за пневмомедиастинум и пневмоторакс.
  • При необходимост за потискане на кашличните рефлекси се прилагат седативни средства и слаби транквилизатори.
  • Редовно се почиства канюлата и се извършва аспириране със стерилен кътетър.
  • За по-лесно отделяне на секретите могат да се приложат индивидуални небулизатори, муколитични препарати (Мукосолвин, Амбруксол), овлажняване на аспирирания въздух в стаята на болните.

Усложнения: Според времето, в което възникват, биват ранни и късни.

Ранни усложнения  – непосредствено по време или след операцията:

  • Кръвоизлив или хематом – дължи се на срязани и некоагулирани съдове около щитовидната жлеза.
  • Подкожен емфизем – появява се около стомата (създадения изкуствен отвор в трахеята), но може да се разпространи и към лицето, орбитите и т.н.
  • Пневмомедиастинум и пневмоторакс – проникване на част от въздуха в медиастиналното или плевралното пространство, което става покрай трахеостомата.
  • Трахеоезофагиална фистула – среща се при болни с меки трахеални прешлени.
  • Аспирация на стомашно съдържимо.

Късни, забавени по време усложнения:

  • Кръвоизлив – настъпва поради увреждане на големите шийни съдове от оказания натиск.
  • Трахеална стеноза – появява се най-често след премахването на канюлата. Причината е повърхностна некроза с последващо разрастване на гранулационна тъкан и цикатризация. За развитието на стенозата значение има и наличието на инфекция, особено от анаеробен тип.
  • Трахеоезофагиална фистула – като късно усложнение, често с фатален характер.
  • Инфектиране на тъканите около трахеостомата, медиастенит, пневмония, ранева инфекция.