Начало / Процедури / Цистография

Цистография

май 8, 2014

Цистография представлява диагностично образно изследване, при което се използва контраст, с помощта на който се визуализира пикочния мехур на пациента.

За изследването може да бъде използван рентгенов апарат или флоуроскоп – разликата е че флуроскопът дава информация за подвижни анатомични части от човешкото тяло (в случея може да се проследи начинът, скоростта и нормалното изпразване на пикочния мехур докато пациентът уринира), докато при рентгеновото изледване се добива яснота за наличието на определени болестни процеси на пикочния мехур.

Показания за цистография:

Необходимост от провеждане на изследването има в следните случаи:

  • За установяване причината за хематурия (кръв в урината).
  • Чести възпаления на уринарния тракт
  • За оценка на отделителната система при прекарана травма на пикочния мехур.
  • При проблеми с изпразването на пикочния мехур или при инконтиненция (незадържане) на урината.
  • Запушвания или стеснявания на уретерите или на уретрата също могат да бъдат установени при цистография.
  • Цистографията дава определена информация и при уголемяване на простатната жлеза.
  • Цистографията може да бъде използвана и след определени неврохирургични операции на гръбнака за да бъде оценена функцията на нервите, които са отговорни за инервацията на пикочния мехур и водят своето начало именно от гръбначния стълб.
  • Цистографията намира широко приложение след травма в областта на таза, за да се установи дали има/няма разкъсване на стената на пикочния мехур.

Контраиндикации за извършване на цистография са:

  • Скорошна операция на пикочния мехур.
  • Наличие на обструкция (запушване) на уретрата или при увреда/разкъсване на уретрата.
  • Остро развиваща се инфекция на пикочо-отделителната система.
  • Наличие на бременност (изплзването на рентгенови лъчи при бременни е непрепоръчителнно, защото погълнатата доза радиация може да доведе до дефекти у плода).
  • Пациенти чувствителни към контрастното вещество, към местната упойка, към йод или пък към латекс трябва задължително да уведомят своя лекар.
  • Пациенти с бъбречна недостатъчност или други бъбречни заболявания трябва задължително да уведомят своя лекар.

Метод на извършване на цистографията:

Техника на провеждане

  • Цистографията е процедура, която може да бъде извършена в болница или в амбулаторни условия: на първо място в зависимост от здравословното състояние на пациента и на второ място в зависимост от предпочитанията на Вашия лекар.
  • Цистографията може да се извърши в общия коплекс с венозната урография (десцендентна цистография) или самостоятелно – изпълнението е ретроградно т.е. вкарва се катетър и през него пикочния мехур се изпълва с контрастна материя. Количеството на контрастната материя е индивидуално: от 50-100 до 350-500 см3.
  • Най-напред пациентът бива помолен да изпразни пикочния си мехур, след това се катетеризира при ретроградната цистография, инжектира се контраста и катетърт се защипва за да се предотврати изтичането на контрастното вещество от пикочния мехур.
  • Рентгенови снимки се извършват при инжектирането на контраста и след това. Пациентът може да бъде помолен да сменя позицията на тялото си за добиване на по-подробна информация за пикочо-отделителната му система.
  • Ако бъде използван флуроскоп, катетърът ще бъде отстранен и пациентът ще бъде помолен да уринира за да се проследи начинът на изпразване на пикочния мехур.

Усложнения при цистографията:

  • Възможно е да пациентът да чувства лека болка по време на уриниране или да забележи порозовяване на урината за ден-два след процедурата. Това е очаквано състояние в резултат на поставянето на катетър в пикочния мехур. Ако обаче болката се усили или продължи повече от 2 дни трябва задължително да уведомите своя лекар.
  • Повишаване на температурата и/или чувство на студени тръпки след процедурата.
  • Наличие на болки в областта на корема.
  • Наличие на кръв в урината.
  • Възможно е продукцията на урината да намалее в сравнение с нормалното й количество – незабавно се обърнете към Вашия лекар.

Автор: д-р Д. Илев