Цистометрия е диагностична процедура, с чиято помощ се оценява функцията на пикочния мехур. Изследва се капацитета на пикочния мехур (напълване и налягане при изпразване – микционно налягане), еластичността на стената му, инервацията.
Показания за извършване на цистометрия:
Цистометрията се провежда при:
- Наличие на проблеми с мускулите, контролиращи напълването и изпразването на пикочния мехур. Смутеният баланс между работата на сфинктерите на пикочния канал (уретра) и мускулатурата на пикочния мехур (детрузор) може да доведе до инконтиненция на урина (изпускане на урина) или обструкция на пикочните пътища.
- Нарушена инервация или увреждане на невронните пътища между отделителната система и мозъка. Уринирането представлява комплексен процес. При достигане на определен обем нервните рецептори в стената на пикочния мехур се възбуждат. Възниква нервен импулс, който преминава по невронната верига през гръбначния стълб до мозъка. В отговор от мозъка тръгват еферентни импулси, които достигат до стената на пикочния мехур и го карат да се съкращава, възниква рефлекс на изпразването. Дисфункцията на пикочния мехур е свързана със патологични изменения в този нервен път.
- Измерване на капацитета и на количеството урина, което остава в пикочния мехур, след като пациентът усеща, че е напълно празен – резидуален (остатъчен) обем.
- Оценка на отделителната функция при пациенти с прогресивни неврологични заболявания като например мултиплена склероза.
Противопоказания за извършване на цистометрия:
Изследването не бива да се провежда в случай на инфекция на отделителната система. Наличието на инфекция може да доведе до неточни резултати, съществува и опасност от нейното разпространение.
Методика на извършване на изследването:
Предварителна подготовка
- Уведомете лекуващия лекар относно
– медикаментите, които приемате, някои лекарства повлияват отделителната функция
– ако сте бременна
– ако имате алергия към медикаменти, анестетици, латекс - Превантивно се приема антибиотик един ден преди и няколко дни след изследването.
Техника на провеждане:
- Изследването се провежда в амбулаторна или стационарна обстановка от обучен специалист уролог, акушер-гинеколог.
- Ще бъдете помолени да освободите пикочния мехур без да се напрягате, след което да легнете по гръб.
- Лекарят внимателно въвежда катетър през пикочния канал (уретрата) до пикочния мехур. Останалата урина ще се дренира през него и така може да се измери резидуалният обем.
- През катетъра се въвежда малко количество течност (вода), затоплена до стайна температура
- Въвежда се същото количество загрята течност. Лекарят ще Ви помоли да опишете това, което усещате – затопляне, позив за уриниране, болка, дискомфорт.
- Катетърът е свързан с уред, наречен цистометър, с чиято помощ се измерва количеството урина и налягането в пикочния мехур
- При въвеждането на течността ще бъдете помолени да съобщите когато за първи път почувствате необходимост от уриниране. Инжектирането през катетъра продължава докато съобщите за наличие на неотложен позив за уриниране. Изпразването на пикочния мехур става през катетъра или след отстраняването му.
Могат да бъдат извършени допълнително следните тестове:
- Тест със студена вода – през катетъра се въвежда определено количество студена вода и се отчита реакцията.
- Тест с бетанехол – бетанехолът е медикамент, който се отнася към групата на холиновите естери, той увеличава тонуса на детрузора на пикочния мехур. Инжектира се подкожно, след което се отчита реакцията на мускулите на пикочния мехур – под въздействие на бетанехолът те трябва да се съкратят.
- Определяне на максималното затворено уретрално налягане – измерва се уретралното налягане след отстраняване на катетъра. Чрез този тест се определя функцията на мускулите на пикочния мехур.
- Тест за стрес инконтиненция
– Урината се задържа в пикочния мехур, защото налягането в горната трета на уретрата е по-високо отколкото в мехура. При нарушение в поддържащия апарат на пикочния мехур, слабост на уретрата или тазовата диафрама се нарушава волевото задържане на урина.
– Причината за стрес инконтиненция представлява неволно изтичане на урина през уретралния отвор, причинено от повишено интраабдоминално налягане при кихане, кашляне, спортна дейност и други.
– Тестът се извършва като през катетъра се въвежда вода, катетърът се отстранява. Пациентът се помолва да кашля, да се наведе или да вдигне тежък предмет. Изпускането на урина потвърждава налична стрес инконтиненция.
Резултати от изследването:
Получават се данни за:
- Микционно налягане – при добро функционално състояние на детрузора то е 3,92 – 6,86 kPa (40 – 70см воден стълб). При волево изпразване налягането се повишава до 8,82 – 11,76 kPa (90 – 120см воден стълб)
- Детрузорна акомодация към разтягане – нормално първият позив за уриниране се получава при 150-200 мл течност, а максималният позив – при 400-500 мл.
- Отклонения от посочените стойности се отчитат при патологични промени
– Понижен капацитет на пикочния мехур
– Свръхреактивен пикочен мехур
– Увеличена простата
– Инфекция на пикочните пътища
– Увреждане на гръбначния мозък
– Мултиплена склероза
Усложнения:
Обичайно не се установяват проблеми при провеждане на изследването. Възможните рискове са:
• Развитие на инфекция
• При пациенти с гръбначно-мозъчни лезии е възможно да се активират някои автономни рефлекси (главоболие, изпотяване, повишаване на кръвното налягане, тахикардия).
Автор: д-р Д. Илев
