Налудните идеи представляват погрешни схващания, които са в явно противоречие с реалността, но пациентите са убедени в тяхната правдоподобност. Главната отличителна черта на налудностите е именно абсолютната сигурност на пациентите в тяхната реалност.
Налудните идеи са симптом на редица психични заболявания, например налудно разстройство, шизофрения, разстройства на настроението (афективни разстройства), разстройства,вследствие злоупотреба със субстанции, следродилна психоза, деменция и др.
Налудните идеи се разделят на две групи – първични и вторични.
Първичните налудни идеи се появяват изведнъж, без наличие на предшестващо заболяване, поради което и са неразбираеми. Могат да се предхождат от налудно настроение и налудно възприятие. Пациентите имат необяснимо и мъчително предчувствие за опасност или заплаха. Те усещат, че околната действителност е променена, чувстват промяна и в себе си. Тези преживявания се интензифицират и внезапно възниква налудността – т. нар. „кристализация на налудността“.
Вторичните налудности възникват в отговор на друго заболяване, най-често афективни разстройства. Те са разбираеми, когато има подробна психиатрична анамнеза. Например при човек, който е в депресия често се наблюдават налуддни идеи за вина или за наличие на тежко заболяване.
Различават се следните видове налудни идеи според тяхното съдържание:
- налудни идеи за преследване (персекуторна налудност) – болните са убедени, че някой ги наблюдава и следи, като цели да им навреди.
- налудности за величие (мегаломанни налудности) – болните са убедени, че имат изключителен талант, слава, богатство или власт. Характерни са например при невросифилис.
- налудни идеи за отношение – болните считат, че хората около тях имат специално отношение – „гледат ги особено“, „споглеждат се“.
- налудности за въздействие – болните смятат, че някой въздейства върху техните мисли, чувства, върху телата им чрез хипноза, телепатия, облъчване.
- налудни идеи за узнаване на мисли – според пациентите техните мисли се узнават от други хора чрез телепатия или други начини.
- налудни идеи за отнемане на мисли – болните, при които се наблюдава симптома на „прекъсване на мисли“, считат че това се дължи на „отнемане на мислите“ от други хора, например чрез телепатия.
- налудни идеи за ревност – болните са абсолютно убедени в изневяра на партньора без да имат адекватен повод за ревност.
- еротични налудности (еротомания) – наблюдават се по-често при жени. Те са убедени, че в тях са влюбени мъже с по-висок социален статус, които обаче поради различни причини не могат да покажат чувствата си.
- налудни идеи за вина и малоценност – пациентите са убедени, че са направили грешки или са извършели престъпления в миналото. Често имат и чувство за малоценност. Тези налудности са характерни при депресивния синдром.
- хипохондрични налудни идеи – пациентите смятат, че страдат от тежко, неизлечимо заболяване, например рак, СПИН.
- нихилистични налудности – болните имат абсурдни твърдения, например, че са мъртви, че им липсват някои органи.
- смесени налудности – болните имат два или повече вида налудни идеи.
Една налудна идея, която продължава по-дълго време, може постепенно да избледнее и да загуби своята актуалност за пациента. Друга възможност е налудността да се систематизира и обогати и да продължи много години. В други случаи налудността може да претърпи трансформация, например една налудна идея за преследване може да се превърне в налудност за величие.
