Депресията е едно от най-честите невропсихични нарушения при пациенти с болестта на Паркинсон. Наблюдава се при около 50 % от болните. Преобладават случаите на лека до умерена депресия, но се среща и тежка депресия.
Най-често депресията се изявява в началото на заболяването след поставяне на диагнозата и в напреднал стадий на болестта.
Какви са причините за депресия при пациенти с болест на Паркинсон?
Причините за депресия могат да бъдат много разнообразни, включително психологични, биологични или от външната среда.
При пациенти с болестта на Паркинсон е налице дефицит на някои невротрансмитери (допамин, серотонин), които участват в регулирането на настроението, енергията, мотивацията.
Други фактори, които допринасят за развитието на депресия са:
- съзнанието за хронично заболяване – хората, диагностицирани с хронично заболяване често изпадат в депресия
- социална изолация или липса на подкрепа. Фактори като ранно пенсиониране или загуба на независимост правят депресията по-вероятна
- наличие на депресия или тревожност преди диагностициране на Паркинсоновата болест
- страничен ефект от прием на медикаменти – някои лекарства могат да предизвикат симптоми, наподобяващи депресия.
Какви са симптомите на депресия?
Симптомите на депресия са много разнообразни и могат значително да варират по тежест. Ето някои от най-характерните симптоми на депресия:
- продължителна тъга
- чувство за безпомощност, безнадеждност, безполезност
- лесна умора и липса на енергия
- намалена способност за концентрация
- отслабване на паметта
- апатия – загуба на интерес към обичайни занимания и хобита
- ахедония – загуба на възможността за изпитване на удоволствие
- липса на мотивация и инициативност
- нарушения в съня
- промяна в апетита или хранителните навици – безапетитие или преяждане
- неглижиране на личната хигиена
- суицидни мисли, но без суицидно поведение – честотата на самоубийствата при болни от болестта на Паркинсон е ниска, въпреки високата честота на депресията.
Симптомите на депресия може да се появяват и да изчезват. Някои специалисти смятат, че депресията при болните от Паркинсонова болест се отличава с чести, но по-кратки промени в настроението.
Как се диагностицира депресия при болни с болест на Паркинсон?
Много от пациентите с болест на Паркинсон остават недиагностицирани и нелекувани за депресия. Затова е важно при разговора с пациента, лекарят да разпитва не само за физическите симптоми, но и за психичните. За поставяне на диагнозата депресия се използват утвърдени диагностични критерии.
Трябва да се има предвид, че някои от симптомите, характерни за депресия се наблюдават при болни от болестта на Паркинсон без депресия, например намалена концентрация, умора, нарушения на съня и др.
Какво е лечението на депресията при болни от болестта на Паркинсон?
Лечението на депресия при пациенти с болест на Паркинсон включва следните методи:
- медикаментозно лечение – предпочита се лечение със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs)
- оптимално лечение на физическите симптоми – пациенти, при които физическите симптоми често се влошават са по-склонни към депресия.
- психотерапия – когнитивно-поведенческата терапия е вид психотерапия, която помага на хората да променят мисленето и поведението си, за да облекчат депресията.
- упражнения – всякакви упражнения, които допадат на пациента, могат да помогнат за облекчаване на симптомите на депресия и повишаване на настроението.
- електроконвулсивна терапия (ЕКТ) – при пациенти с тежка депресия, при които липсва ефект от другите методи на лечение.
В повечето случаи най-добрият подход е комбинация от антидепресанти, психотерапия, упражнения и социална подкрепа.
Прочетете за:
Депресивен синдром – симптоми на депресия
Синдром на Паркинсон – видове паркинсонизъм
