Начало Психично здраве Дистимия – персистиращо депресивно разстройство

Дистимия – персистиращо депресивно разстройство

дистимия
дистимия

Дистимията (прогресиращо депресивно разстройство) е хронична, но лека форма на депресия. Страдащите от дистимия имат потиснато настроение в продължение на години. Те са мрачни и се чувстват непълноценни.

Симптомите на заболяването може да се изявят в детството и юношеството. Ранното начало е свързано с по-висок риск от съпътстващи разстройства на личността и злоупотреба със забранени субстанции.

Какви са причините за дистимия?

Точната причина за развитие на дистимия е неизвестна, но най-вероятно има комплексна генеза. Предполага се, че нарушение в баланса между мозъчните невротрансмитери има значение за изявата на заболяването.

Фактори, за които се счита, че повишават риска от възникване на дистимия са:

  • генетични фактори – наличието на близък родственик, страдащ от депресивно разстройство повишава риска
  • хроничен стрес
  • психични фактори – социална изолация, загуба на близък човек, травмиращо събитие
  • личностни качества – хора с ниско самочувствие, асоциални, песимисти, твърде самокритични имат по-висок риск от развитие на дистимия.
  • наличие на друго психично заболяване – тревожно разстройство, биполярно разстройство
  • наличие на друг хроничен здравословен проблем – сърдечно-съдово заболяване, диабет.

Какви са симптомите при дистимия?

Основният симптом при пациенти с дистимия е потиснатото настроение, което продължаве повече от две години за възрастните и над 1 година за деца.

Други характерни симптоми при дистимия са:

  • негативни и песимистични мисли
  • безпокойство
  • чувство на тъга, безнадежност, безпомощност
  • нарушение на съня
  • промени в апетита – понижен или повишен
  • намалена концентрация
  • отпадналост
  • загуба на интерес към дейности, които са били любими
  • намалена продуктивност.

Въпреки че потиснатото настроение при дистимия е леко и не отговаря на критериите за голямо депресивно разстройство, то последиците от дистимията могат да бъдат доста тежки – значителен дистрес, засягане на социални, професионални или други важни дейности, повишен риск от самоубийство.

Как се поставя диагнозата дистимия?

За поставяне на диагнозата дистимия се използват няколко диагностични критерии.

Дистимията се проявява като потиснато настроение през по-голямата част от деня, през повечето дни, в продължение на поне 2 години (за деца или юноши – 1 година). Потиснатото настроение се придружава от поне два от следните симптоми:

  • потиснат или повишен апетит
  • безсъние или повишена сънливост
  • отпадналост
  • ниско самочувствие
  • чувство на безнадеждност
  • затруднена концентрация и трудно вземане на решения.

Какво е лечението при дистимия?

Най-доброто лечение на дистимия е комбинацията от психотерапия и медикаментозно лечение. При деца и юноши се препоръчва само психотерапия, но това зависи от състоянието на детето. Понякога са необходими и лекарства.

Медикаментозно лечение

За лечение на дистимия се прилагат следните медикаменти:

  • селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs)
  • инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норепинефрина (SNRIs)
  • трициклични антидепресанти (амитриптилин).

Психотерапия

Има много различни видове психотерапия, като при дистимия най-често се прилагат:

  • когнитивно-поведенческа терапия
  • психодинамична психотерапия
  • междуличностна психотерапия.

Тъй като това състояние обикновено трае години, може да се наложи дългосрочно лечение.