Мизофобията или страхът от микроби представлява нездравословен страх от замърсяване и докосване до нечисти предмети. Нормално е да изпитвате известно притеснение от неща, като замърсяване на храната, контакт с телесни течности на друг човек и да имате желание да поддържате добра лична хигиена. Когато обаче страдате от мизофобия това притеснение преминава общоприетите граници.
Смята се, че мизофобията спада към обсесивно-компулсивните разстройства (ОКР). Обсесивно- компулсивните разстройства са такива, при които пациентът изпитва повтарящи се и нежелани пориви, които по природата са напрягащи и повишават тревожността. Тези пориви често се проявяват в неподходящи моменти и нарушават извършването на ежедневните дейности.
Най-често хората, страдащи от мизофобия изпитват нужда изключително често да си мият ръцете в желанието си да премахнат всички възможни бактерии. Тези компулсии могат да нарушат ежедневието и да отнемат голяма част от времето на страдащите. Те си изграждат навици за поддържане на тоалета, които им отнемат часове и нарушават значително качеството им на живот. Освен това честото миене може да доведе до зачервяване и изсушаване на кожата, кожни лезии и евентуално инфекции.
Мизофобията може да е съпроводена и от физически симптоми, които много наподобяват на паник атака: сърцебиене, задух, световъртеж, мускулни спазми, главоболие, гадене и повръщане, тремор.
В резултат на желанието си да се предпазят от всички възможни микроби, хората с мизофобия могат да започнат да избягват социални контакти. Те отказват да се ръкостискат с други хора, да се хранят на обществени места или да посещават социални мероприятия. Това неминуемо се отразява много негативно на здравето им, работата и социалния им живот.
Какви са причините за мизофобия?
Както другите фобии и мизофобията най-често започва в детството. Смята се, че следните фактори могат да допринесат за появата на това разстройство:
- негативни преживявания в детството – неприятни спомени от детството, свързани по някакъв начин с бактерии могат да повишат риска от мизофобия.
- фамилна анамнеза – наличието на член от семейството, който страда от ОКР или тревожно разстройство например.
- фактори от външната среда – схващания и практики по отношение на хигиената могат да бъдат вменени на децата от малки и това да се повиши риска от мизофобия в бъдеще.
Как се диагностицира мизофобията?
Мизофобията спада в групата на специфични фобии. За да се постави подобна диагноза е нужно да бъде проведено интервю с пациента, при което да се изяснят симптомите и отключващите фактори. Трябва да се събере информация за други придружаващи заболявания, както и информация за подобни разстройства в семейството.
Какво е лечението?
Целта на терапията при мизофобия е да се преодолее в голяма степен страха от микроби и да могат хората да водят нормален начин на живот. Може да бъде приложена експозиционна терапия, при която пациентът постепенно се излага на различни видове бактерии. Целта е да се редуцират тревожността и необоснованият страх. С времето хората започват да се научават да контролират ситуацията и не изпитват толкова силна тревожност.
В повечето случаи терапията с психолог е достатъчна. При по-тежки случаи на мизофобия се налага и прием на медикаменти, които да овладеят симптомите на тревожност и страх.