Посттравматичното стресово разстройство е тревожно разстройство, което настъпва след преживяването на травматично събитие, като физическо, емоционално или сексуално малтретиране, внезапна смърт на близък човек и други. Всички тези събития могат да се отразят изключително негативно върху психиката и да причинят посттравматично разстройство.
Не всеки човек, преживял травматично събитие развива подобно разстройство. Всъщност повечето хора успяват да се справят с негативните емоции и постепенно се възстановяват. Някои фактори увеличават риска от посттравматично разстройство. Такива са например вида на преживяното събитие и травма, предишни психични проблеми като повишена тревожност или депресия, недостатъчна подкрепа от близките и генетична предразположеност. Много често това състояние се среща заедно с други психични разстройства, като злоупотреба с алкохол или психотропни вещества, както и хранителни разстройства – анорексия, булимия.
В голям процент от случаите хората, които страдат от хранително разстройство съобщават, че са преживели някакво травматично събитие. В резултат на това най-вероятно злоупотребата с храната се е превърнала в начин за справяне с емоциите и дискомфорта след преживяната травма.
Какво лечение може да се предприеме?
Във всеки случай, когато две психиатрични състояния се диагностицират едновременно, лечението се усложнява. Това важи с особена сила при посттравматичното стресово разстройство. При пациент, страдащ от това състояние, който едновременно има и хранително разстройство може да бъде по-трудно да се изгради схема на лечение.
Средство на избор при пациенти с хранително разстройство е психотерапията. Най-често специалистите прибягват до когнитивна терапия, чиято цел е да подпомогне изграждането на позитивен модел на поведение.
При едновременно диагностицирано хранително и посттравматично разстройство няма консенсус на специалистите дали двете състояния да бъдат лекувани едновременно или последователно. Ако обаче пациентът е в нестабилно състояние и губи бързо тегло, по-добрият избор би бил да се предприемат стъпки за овладяване първо на хранителното разстройство. Понякога лечението на едното състояние, подпомага и по-бързото справяне с другото.
Следните критерии са предложени за оценяване дали пациентите с хранително разстройство са готови за лечение и на посттравматичното разстройство:
- има индикации, че пациентът е готов
- пациентът е увеличил теглото си и може да обработва информация
- симптомите на хранителното разстройство са видимо под контрол
След овладяване на хранителното разстройство трябва да бъде направен избор каква терапия да се избере за лечение на посттравматичното разстройство. Някои от по-често използваните терапии са:
Когнитивна терапия, която има за цел да научи пациентът как да се справя с погрешните си схващания по отношение на преживяната травма.
Експозиционна терапия – цели изправяне пред емоциите и разговори за преживяното травматично събитие.
Фокусирана към травмата когнитивна терапия е разработена за деца и възрастни, за да им помогне да разберат, анализират и да се справят с последиците от травмата.
