Меню

Шизоидното личностно разстройство се характеризира с липса на интерес към социални контакти и връзки. Тези, които страдат от този тип разстройство обикновено живеят отшелнически живот, потайни са, апатични са и другите ги определят като студени хора. Много хора бъркат шизоидното личностно разстройство с шизофренията, но между двете състояния им значителна разлика. За разлика от пациентите с шизофрения, тези страдащи от шизоидно разстройство се справят сравнително добре в живота. Те предпочитат да избират работа, която им позволява да са сами през повечето време, като библиотекари, лабораторни техници или нощна охрана.

Какви са симптомите на шизоидното личностно разстройство?

Пациентите, страдащи от този вид личностно разстройство са склонни към усамотение и организират живота си така, че да не им се налага да контактуват с много хора. Много от тях никога не се женят и продължават да живеят с родителите си и като възрастни. Други характерни черти на пациентите с шизоидно личностно разстройство са:

  • Те не обичат да създават контакти и връзки с други хора и не са особено близки дори и с роднините си
  • Малко дейности им доставят удоволствие
  • Не обръщат особено внимание нито на похвала, нито на критика
  • Не показват емоциите си и пред другите се представят като студени и апатични
  • Имат склонност да създават свой илюзорен свят.

Колко често срещано е шизоидното личностно разстройство?

Трудно е да се оцени каква е честотата на това разстройство сред хората, защото пациентите рядко търсят медицинска помощ. Мъжете по-често страдат от шизоидно личностно разстройство и то се среща по-често при хора, които имат близки, страдащи от шизофрения.

Каква е причината за шизоидното разстройство?

Точната причина за поява на шизоидно личностно разстройство все още не е напълно изяснена, но учените предполагат, че някои генетични и фактори на външната среда могат да окажат влияние. Някои експерти по психично здраве смятат, че ако пациентът е имал детство, в което е липсвала топлината и грижата е по-вероятно след време той да страда от шизоидно разстройство.

Какво е лечението?

Пациентите рядко търсят помощ, защото техните чувства и поведение рядко им причиняват някакъв дискомфорт. Когато все пак се потърси помощ обикновено се провежда психотерапия. Целта на психотерапията е да помогне на пациентите да си изградят техники за по-добър успех при социални взаимодействия, комуникация и други подобни. Тъй като доверието между пациентът и психиатърът при психотерапия е от ключово значение при пациентите с шизоидно разстройство изграждането на връзка с лекаря може да бъде по-трудно за постигане. Ако няма някакво друго съпътстващо психично разстройство някакво специфично медикаментозно лечение не е нужно.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!