В едно ново проучване на учените от Университета Бъркли се обяснява защо хроничният стрес може да направи нашият мозък по податлив на психиатрични нарушения. Човешкият мозък се състои от бяло и сиво мозъчно вещество. Учените са установили, че съотношението между тези две съставки се различава при хората, подложени на хроничен стрес и тези, които не са изложени на стрес.
Сивото вещество се състои основно от клетки – неврони, които съхраняват и обработват информацията, която постъпва, докато бялото вещество се състои основно от аксони, които формират сложни връзки в мозъка и свързват невроните помежду им. Бялото вещество дължи своето име на съставката миелин, която обвива аксоните и подпомага по-бързото предаване на импулсите и информацията.
Учените са установили, че при хроничен стрес се произвежда повече от съставката миелин и по-малко неврони от обикновено. Това води до повишаване на количеството бяло вещество в мозъка, което нарушава деликатния баланс между двете мозъчни съставки и се нарушава правилната комуникация между мозъчните клетки.
Учените все още са изучили само една малка част от мозъчните структури – хипокампа, но тази информация може да даде отговори на въпроса как се променя бялото мозъчно вещество и като цяло сложните връзки в мозъка при психиатрични състояния като шизофрения, аутизъм, дересия, посттравматично стресово разстройство.
Учените са изследвали молекулярните ефекти на хроничния стрес върху невралните стволови клетки от хипокампа на възрастни лабораторни плъхове. Преди се е смятало, че тези стволови клетки могат да се трансформират само в неврони, но учените са установили, че под влиянието на хроничен стрес тези клетки могат да се трансформират и в олигодендроцити – клетки, които имат функцията да произвеждат съставката миелин.
Именно с тази промяна, която са установили учените в мозъка на лабораторните плъхове може да се обясни влиянието на хроничния стрес върху психичното състояние на човек и повишения риск от развитие на психиатрични заболявания.
Получените от учените данни при плъхове посочват важната роля на олигодендроцитите при дълготрайните и може би перманентни промени в мозъка, които могат да служат като основа за развитието на психични отклонения.
Фактът, че хроничния стрес води до намаляване на броя на стволовите клетки, които съзряват впоследствие в неврони може да обясни как хроничния стрес влияе на процеса на учене и запаметяване.
Проучването е публикувани в сп. Молекулярна психиатрия.
