Ксанакс, известен с генеричното си име алпразолам принадлежи към клас лекарства, наречени бензодиазепини. Използва се предимно за лечение на тревожни разстройства, паник атаки и понякога други състояния като безсъние. Въпреки че е много ефективен, Xanax крие риск от пристрастяване и трябва да се приема под лекарско наблюдение.
Как действа Ксанакс: Фармакодинамика
Алпразолам действа, като засилва активността на гама-аминомаслената киселина (ГАМК) – невротрансмитер в мозъка, който инхибира прекомерната невронна активност.
Когато Xanax се свърже с ГАМК-A рецепторите в ЦНС, той засилва инхибиторния ефект на ГАМК. В резултат мозъчната дейност се забавя, което води до:
- намалена тревожност – чрез успокояване на свръхактивните мозъчни сигнали
- успокояване и релаксация – благоприятно при нарушения на съня
- мускулна релаксация – помага при напрежение и спазми
- антиконвулсивни ефекти – въпреки че други бензодиазепини като диазепам са предпочитани при гърчове.
Как вашето тяло обработва Xanax: Фармакокинетика
Когато приемате Xanax, тялото ви го обработва на няколко етапа:
| Абсорбция | Когато се приема перорално, Xanax се абсорбира бързо в кръвния поток, като обикновено достига пикова концентрация в рамките на 1-2 часа. |
| Разпределение | Лекарството се разпределя в цялото тялото, преминава кръвно-мозъчната бариера и достига мозъка, където оказва успокояващия си ефект. |
| Метаболизъм | В черния дроб Xanax се разгражда на няколко метаболита, предимно чрез ензимна система CYP3A4. |
| Елиминиране | Разградените компоненти се елиминират главно чрез урината. Xanax има полуживот от около 11 часа, което означава, че отнема толкова време, докато половината от лекарството напусне организма. |
За какво се използва Ксанакс? Показания за приложение
Основните показания включват:
- генерализирано тревожно разстройство – постоянно, силно безпокойство
- паническо разстройство – внезапни, интензивни паник атаки
- краткосрочно лечение на безсъние – особено когато е свързано с тревожност
- допълнителна терапия за депресия – в някои случаи, когато тревожността е основен симптом.
Как се приема Xanax?
Дозировката варира в зависимост от състоянието, което се лекува и индивидуални фактори като възраст и чернодробна функция. Обичайните дози включват:
- при тревожни разстройства: 0,25–0,5 mg, приемани 3 пъти дневно. При необходимост дневната доза се повишава с 0,5-1 mg през 3-4 дни, като максималната дневна доза е 4 mg.
- за паническо разстройство: може да са необходими по-високи дози, често се започва с 0,5 mg три пъти дневно, като в някои случаи може да се увеличи до максимално 8 mg дневно.
- пациенти в напреднала възраст или пациенти с чернодробно увреждане – по-ниски начални дози (0,25 mg 2-3 пъти дневно), за да се предотврати прекомерна седация.
Таблетките с удължено освобождаване се приемат веднъж дневно, обикновено сутрин.
Винаги трябва да се използва най-ниската ефективна доза за възможно най-кратък период от време. Лечението не трябва да продължава повече от 2-4 седмици.
Никога не увеличавайте, намалявайте или спирайте Xanax внезапно, без да се консултирате с лекар.
Кога Xanax не трябва да се използва? Противопоказания за приложение
Xanax трябва да се избягва при:
- бременност и кърмене
- тежки респираторни проблеми – може да влоши проблемите с дишането
- чернодробно заболяване – поради променен метаболизъм
- пациенти с изградена зависимост към вещества (алкохол, наркотици) – при тях има по-висок риск от пристрастяване
- ХОББ
- миастения гравис
- закритоъгълна глаукома
- свръхчувствителност към бензодиазепини.
Ксанакс и други лекарства: Опасни взаимодействия
Лекарства, които повишават нивата на Xanax (има риск от предозиране и седиране):
- инхибитори на CYP3A4 – лекарства като кетоконазол, итраконазол, нефазодон, флувоксамин, еритромицин, дигоксин могат значително да повишат нивата на Xanax в кръвта
- опиоидни лекарства за болка (напр. морфин, оксикодон) – могат да причинят тежка сънливост, респираторна депресия, кома и смърт
- алкохол – засилва седативния ефект и увеличава риска от предозиране
- сок от грейпфрут – може да повиши кръвните нива на Xanax чрез инхибиране на метаболизма му
- други успокоителни, напр. сънотворни, някои антихистамини или антидепресанти, могат да имат адитивен ефект, когато се комбинират с Xanax.
Лекарства, които намаляват нивата на Xanax (намаляват неговия ефект):
- CYP3A4 индуктори (напр. карбамазепин, рифампин) – ускоряват разграждането на Xanax
- билкови добавки – жълтият кантарион може да намали ефективността на Xanax.
Възможни нежелани реакции на Xanax
Както всички лекарства, Xanax може да предизвика нежелани реакции. Най-често срещаните включват:
- сънливост, замаяност и умора – поради седативния ефект
- проблеми с паметта и объркване – особено при възрастни хора
- нарушена координация, говорни нарушения
- сухота в устата
- главоболие
- гадене.
По-сериозните, но по-редки нежелани реакции включват:
- парадоксални реакции (повишена тревожност, раздразнителност, агресия)
- депресия
- респираторна депресия (особено когато се комбинира с други вещества)
- халюцинации
- сексуална дисфункция
- промени в теглото
- повишено вътреочно налягане.
Зависимост и симптоми на отнемане
Продължителната употреба на Ксанакс може да доведе до толерантност и зависимост. Толерантността се изразява в това, че с течение на времето приеманата доза може да стане по-малко ефективна и пациента да се нуждае от по-висока доза.
Xanax може да причини физическа и психическа зависимост, дори при предписани дози. Приемът на Ксанакс не трябва да се спира внезапно, тъй като това може да доведе до симптоми на отнемане, например:
- силна тревожност
- безсъние и раздразнителност
- главоболие
- болки в мускулите
- тремор, гърчове (в тежки случаи)
За да се избегне абстиненция, е необходимо постепенно намаляване на дозата под лекарско наблюдение при спиране на Ксанакс.
Прочетете за:
Видове бензодиазепини
