Има множество симптоми, които могат да се проявят при интелектуален дефицит. Едни от тях могат да се забележат още в детството, докато други да останат скрити до израстването на детето. Това в повечето случаи зависи от тежестта на умственото изоставане.
По-често срещаните симптоми, описвани от специалистите са:
- по-бавно заучаване при кърмачетата на седнал стоеж и обръщане по корем
- затруднено и по-бавно проговаряне
- изоставане в заучаването на нова информация, в сравнение с връстниците
- трудности при комуникация и социализация
- по-ниски резултати в тестове за интелигентност
- трудности в училище и изкарване на по-ниски оценки от съучениците
- невъзможност за изпълнение на рутинни ежедневни дейности като обличане, къпане или използване на тоалетната самостоятелно
- невъзможност за свързване на действията с възможните последици от тях
- променливо и в някои случаи агресивно поведение
- невъзможност за логично мислене.
Как се диагностицира състоянието?
Ако се съмнявате, че детето ви може да страда от интелектуален дефицит е нужно да се консултирате със специалист възможно най-бързо. Той ще ви разпита как се е развивало детето ви и имали ли сте проблеми по време на бременността или при раждането. След това трябва да прегледа обстойно детето и може да назначи някои допълнителни тестове като например:
Тест за интелигентност – при този тест се анализира възможността за абстрактно мислене и решаване на проблеми. За интелектуален дефицит може да се мисли при IQ по-ниско от 70.
Изследване на поведението на детето – при този тест се изследва възможността на детето да изпълнява някои ежедневни дейности, като четене и писане, способност за самообслужване и способностите на детето да комуникира с останалите.
При децата с интелектуален дефицит има повишен риск от други увреждания, като проблеми със слуха, зрението, развитие на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Какво е лечението?
Ако състоянието бъде открито рано бебетата и малките деца могат да бъдат включени в програми за подпомагане на тяхното умственото и психическото развитие. В тези програми работят екипи от професионалисти, които обучават родителите как да помогнат на децата си.
Децата в училищна възраст се нуждаят от специално училищно обучение. То цели по-лесното адаптиране на децата и посрещане на техните специални нужди. Тези деца се оценяват за какви професии биха били подходящи за в бъдеще и им се оказва социална помощ.
