Начало Секс и здраве Мек шанкър (шанкроид) – язва по гениталиите

Мек шанкър (шанкроид) – язва по гениталиите

мек шанкър (шанкроид)
мек шанкър (шанкроид)

Шанкроидът (мек шанкър) е полово предавана инфекция, която се причинява от Haemophilus ducreyi. Характеризира се с болезнени генитални язви и увеличени лимфни възли в ингвиналната област. Среща се рядко, главно сред населението на Африка, Югозападна Азия, Карибския регион.

Мекият шанкър засяга предимно по-млади сексуално активни индивиди във възрастовата група от 21 до 30 години. По-често се диагностицира при необрязани, хетеросексуални мъже, имащи множество сексуални партньори.

Как става заразяването?

Заразяването с Haemophilus ducreyi става при полов контакт с инфектиран партньор. Haemophilus ducreyi е малък грам-отрицателен, факултативен анаеробен бацил, който е силно заразен. Той прониква през микролезии на лигавицата на външните гениталии, продуцира токсин, който уврежда тъканите и причинява формирането на язви.

Инкубационният период може да варира от 1 ден до две седмици, но най-често симптомите се изявяват 5 до 7 дни след заразяването.

Какви са симптомите при мек шанкър?

Мекият шанкър обикновено започва като малка възпалителна папула (възелче) на мястото на инокулация – при мъжете най-често препуциума или короната на главичката на пениса, а при жените срамните устни, входа на влагалището, перианалната област. В рамките на дни папулата може да прогресира до пустула (гнойна пъпка), която ерозира и образува изключително болезнена и дълбока гнойна язва с меки, неравни ръбове.

Язвите могат да бъдат единични или множествени (по-често при жени). Размерите им най-често са 1-2 см. Дъното на язвата се състои от лесно ронлива гранулационна тъкан и е покрито с жълто-сив ексудат със зловонна миризма. При допир язвата лесно кърви. Остнавени без лечение, язвите оздравяват спонтанно в рамките на 1 до 3 месеца.

При около 50 % от пациентите до 1-2 седмици се установяват едностранно увеличени ингвинални лимфни възли, които нагнояват и могат да улцерират.

При жените заболяването често протича безсимптомно. При тях основният симптом може да бъде болезнено уриниране или болка при полов контакт. Появилите се папули при жените често оздравяват без да прогресират до язви.

При пациенти с мек шанкър се установява по-висок риск от ХИВ-инфекция.

Как се поставя диагнозата мек шанкър?

Поради сходната клинична находка при шанкроид и други заболявания, причиняващи генитални язви, като сифилис и генитален херпес, диагностицирането на мекия шанкър може да бъде затруднено. Използват се следните диагностични критерии:

  • наличие на една или повече болезнени язви по гениталиите с характеристика на шанкроид
  • наличие на увеличени регионални лимфни възли
  • липса на данни за инфекция с Treponema pallidum след микроскопия на тъмно поле на язвен ексудат, PCR тест или серологични методи
  • негативен PCR тест за Herpes Simplex Virus.

Окончателната диагноза изисква идентифициране на H. ducreyi върху специална хранителна среда и при много специфични лабораторни условия.

Какво е лечението на шанкроид?

Лечението на мекия шанкър се провежда с антибиотици – azithromycin, ciprofloxacin, ceftriaxone, erythromycin. Подобряване на симптомите настъпва една до 2 седмици след започване на антибиотичното лечение.

Сексуалните партньори също трябва да бъдат лекувани, дори да нямат симптоми, особено ако половият контакт е бил в рамките на 10 дни преди появата на язвата.

Без лечение язвите оздравяват спонтанно, но за много по-продължително време. Освен това има риск да останат трайни белези, както и от развитието на гноен лимфаденит.

Прочетете за:
Обрив по гениталиите на мъжа