Neisseria gonorrhoeae (гонококи) е причинителят на гонорея (трипер). Открита е в секрет от уретрата на болен от гонорея през 1879 г от А. Найсер. Принадлежи към род Найсерия, който включва още менингококите и някои коменсални видове найсерии, които се установяват нормално в горните дихателни пътища и устната кухина.
Морфология на гонококите
Гонококите са Грам-отрицателни бактерии с бъбрековидна форма и размери от 0,6 до 1,0 µm. Разполагат се по двойки (диплококи), като са обърнати с вдлъбнатата си част една към друга. Заобиколени са от прозрачна полизахаридна капсула. Откриват се интрацелуларно в левкоцитите, но могат да бъдат и екстрацелуларно разположени. Не образуват ресни и спори. Притежават фимбрии (пили), които спомагат за прикрепването им към клетките на лигавиците.
Културелни свойства
Гонококите се развиват най-добре в атмосфера с 5 – 10 % СО2. Оптимални за растежа им са температура 35 – 37 ºС и рН 7,2 – 7,4. Важен растежен фактор за гонококите е желязото.
За култивиране на гонококи се използват шоколадов агар или среди, обогатени със серум или асцитна течност.
На твърди среди Neisseria gonorrhoeae дава четири основни типа колонии – Т1, Т2, Т3 и Т4. Колониите от типовете Т1 и Т2 са малки, матови, куполообразни, като гонококите, съдържащи се в тях имат пили и са вирулентни. Колониите от типовете Т3 и Т4 са по-големи и плоски, а гонококите в тях нямат пили и са авирулентни.
При развитие в асцитен или серумен бульон гонококите предизвикват дифузно помътняване и образуване на утайка.
Гонококите имат слаба биохимична активност. От захарите разграждат само глюкоза до киселина без газ. Нямат протеолитична активност. Образуват оксидаза и каталаза.
Антигенна структура на гонококи
Гонококите имат сложна антигенна структура. Притежават следните антигени:
- протеинови антигени на фимбриите (пилите) – протеините, които изграждат фимбриите имат различна аминокиселинна последователност. Поради това фимбриите на почти всички щамове гонококи се различават по антигенната си специфичност.
- външномембранни протеинови антигени – протеините на външната мембрана също имат антигенни свойства. Установени са три антигена – протеин I, протеин II и протеин III.
- липополизахаридни антигени.
Фактори на патогенност и вирулентност
Гонококите имат следните патогенни фактори:
- фимбрии (пили) – чрез тях те се прикрепват към епителните клетки на лигавиците
- протеин II на външната мембрана също има адхезивни свойства
- липополизахариден ендотоксин
- IgA1 протеаза.
Резистентност
Гонококите загиват бързо във външната среда. Те са много чувствителни към изсушаване, към ниски и високи температури, както и към дезинфектанти. Сребърните соли (сребърен нитрат) ги убиват особено бързо.
Как става заразяването с гонококи?
Източник на зараза са болните от остра и по-често от хронична гонорея, както и хората с безсимптомна форма на гонококова инфекция. Заразяването обикновено става при полов контакт. Входна врата на инфекцията са лигавицата на уретрата, а у жената и на шийката на матката. По-рядко входна врата е лигавицата на ректума и орофаринкса. У новородени, на които майките имат гонорея входна врата е конюнктивата.
Прочетете за:
Гонорея (трипер, гонококция)
Микробиологична диагноза на гонококи
Видове гонококови инфекции
