Билирубинурията представлява патологично състояние, което се характеризира с отделяне на билирубин в урината. Физиологично при здрави индивиди количеството на екскретирания с урината билирубин е пренебрежимо малко под формата на уробилиноген. При нарушаване обмяната на билирубина в организма, у заболелите се появява жълто-кафява урина, а изпражненията им избледняват.
Билирубинът представлява пигмент, който се образува при разграждането на хемоглобина (кръвният пигмент на червените кръвни клетки). Метаболизмът на хемоглобина обуславя наличието му в организма в две форми:
- Неконюгиран
– свързан с албумин в серума
– наречен още индиректен
– не се филтрира през гломерулите на бъбреците и съответно не се открива в урината. - Конюгиран
– образува се в черния дроб при свързването на индиректния билирубин с глюкуронова киселина
– директен
– открива се в урината в повишено количество при заболяване.
Билирубинурията е възможно да се дължи на следните състояния или заболянания:
- Чернодробно увреждане
– хепатит
– цироза
– рак на черния дроб
– алкохолизъм - Нарушения в образуването и отделянето на жлъчката
- Токсични състояния при прием на лекарства
- Наследствени дефекти в метаболизма на хемоглобина – т.нар. конюгирани хипербилирубинемии. Тук се отнасят наследствени заболявания, предавани по автозомно-рецесивен път:
– Синдром на Дубин – Джонсън (Dubin – Johnson)
– Синдром на Ротор (Rotor).
