С термина глюкозурия се обозначава състоянието на екскреция на глюкоза в урината. Плазмената концентрация на глюкоза, над която настъпва глюкозурия, се нарича бъбречен праг. Той е в границите до 25 mg/dL или 8,5 – 10 mmol/l, като стойностите му са усреднени и могат да варират индивидуално, както и да се повлияят от различни фактори. Редица състояния водят до увеличен бъбречен глюкозен праг:
- възраст
- сърдечна недостатъчност
- диабетна гломерулосклероза.
Понижаване на бъбречния праг за глюкоза се установява при:
- бременност
- хипертиреоидизъм
- фебрилни състояния
- физически упражнения.
В бъбречните нефрони се осъществяват три процеса: гломерулна филтрация, тубулна реабсорбция и секреция. Глюкозурия настъпва при нарушаване на баланса между нивото на гломерулна филтрация и капацитета на тубулите да осъществяват обратно всмукване (реабсорбция). Това състояние може да възникне вследствие на:
- повишена плазмена концентрация на глюкоза
- увреждане на бъбречните тубули.
Причините за глюкозурия са разнообразни:
- Захарен диабет
- Хипертиреоидизъм
- Акромегалия
- Синдром на Cushing
- Фебрилни състояния
- Алиментарна глюкозурия (вследствие на прекомерен прием на въглехидрати)
- Заболявания, засягащи ЦНС
- мозъчни тумори
- менингит
- енцефалит
- токсикози
- Бъбречни увреди – синдром на Fanconi
- Наследствена ренална глюкозурия
- Бременност.
