Дъхът с мирис на амоняк, описван още като дъх на урина или риба, е сравнително често срещан проблем. Този симптом е следствие от продължителни метаболитни и биохимични разстройства, асоциирани с уремия. Патофизиологично специфичният мирис се получава при разпадането на уреята до амоняк под действие на ензими на слюнката. За разлика от животните при хората не се установява образуване на токсични метаболити като триетиламин и диетиламин.
Дъхът на амоняк обичайно е асоцииран със следните съснояния и заболявания:
- бъбречни заболявания
– нефроза
– пиелонефрит
– бъбречна недостатъчност - цистит
- стомашно-чревни заболявания
– гастрит
– стомашна или дуоденална язва - чернодробни заболявания – цироза
Дъхът на амоняк е най-типично проявен през последния стадий на хронична бъбречна недостатъчност. При тези болни има и редица придружаващи симптоми:
- анурия
- пигментация на кожата
- кафеникави оцветявания под ноктите
- дезориентация, сомнолентност, летаргия
- невропатия
- мускулни фасцикулации
- кусмаулово дишане
- хипертензия и завишен риск от инфаркт на миокарда.
