Установяването на дъх на ацетон не бива да се пренебрегва като оплакване, тъй като то може да бъде симптом за налично заболяване или влошаване на състоянието при поставена вече диагноза.
Причините за дъх на ацетон включват следните състояния и заболявания:
- Захарен дабет – диабетна кетоацидоза
Захарният диабет е метаболитно заболяване, което води до промени в обмяната на въглехидрати, мазнини и белтъци. В зависимост от типа диабет е нарушено или производството и секретирането на инсулин от бета-клетките на панкреаса (при тип I) или е засегната чувствителността на клетките в периферните тъкани към инсулина (при тип II). И при двата типа диабет е влошено нормалното усвояване на глюкоза. Това води до мобилизиране на енергийните запаси на организма и разграждане първоначално на мазнините, а впоследствие и на белтъците. При разпадането на мастни киселини и дезаминирането на аминокиселини се получават метаболитни продукти под формата на кетонови тела, основно бета-хидроксибутират и ацетоцетна киселина. Те се отделят чрез
– белите дробове – придават специфичен мирис на ацетон на издишвания въздух
– бъбреците – тестът за ацетон в урината се позитивира
- Алкохолизъм, алкохолна кетоацидоза
- Бъбречно или чернодробно заболяване
- Заболяване на щитовидната жлеза
- Тежка дехидратация
- Гладуване – хроничното недохранване лишава клетките от глюкоза, което принуждава организма да разгражда енергийния резерв от мазнини и белтъци.
- Предразположеност при малки деца.