Отореята е състояние, което се характеризира с изтичане на течност от ушния канал. Секретът може да бъде:
- безцветен, белезникав или жълтеникав на цвят
- хеморагичен (кръвенист)
- гноен
- със специфична неприятна миризма
- примесен с фини люспички, поради излющване епидермиса на външния слухов проход
- ликворна течност (гръбначно-мозъчна течност) – в зависимост от причините състоянието бива:
– вродено – проявява се при деца и се дължи на конгенитални аномалии в развитието на черепа
– придобито – вследствие на травма на темпоралната кост, хирургична интервенция, инфекциозни или неопластични процеси. Този тип оторея е по-често срещан от вродената.
Отореята рядко се проявява като самостоятелен симптом. Оплакванията включват:
- болка в ухото и в областта на мастоидния израстък, с различен характер – пулсираща, тръпнеща, остра, тъпа
- зачервяване, сърбеж и лющене на кожата около ушния канал
- оток на тъканите на външния слухов проход
- тинитус (шум в ушите)
- понижаване или загуба на слуха
- вертиго (световъртеж)
- главоболие
- температура
- отпадналост
- хрема, сълзене от очите при алергия
- при изтичане на ликвор се установява менингеален синдром.
Отореята е възможно да се дължи на разнообразни причини, някои от които са животозастрашаващи и изискват незабавна лекарска намеса:
- фрактура на основата на черепа, на темпоралната кост
- епидурален абсцес
- външен отит (otitis externa) – остър или хроничен
- среден отит (otitis media) – остър или хроничен
- травми
- мастоидит
- холестеатом
- полипи на ухото
- дерматит на външния слухов проход
- алергична реакция
- микоза (гъбична инфекция на ухото)
- попадане на чужда тяло в ухото
- перфорация на тъпанчевата мембрана
- усложнение след хирургична операция – при перфорация на тъпанчевата мембрана, акустичен неврином
- туберкулоза.
