Вътречерепното налягане се определя от налягането, което оказва цереброспиналната течност при циркулацията си в мозъчните кухини и гръбначно-мозъчния канал. Нормалните му референтни стойности варират в границите между 10 и 15 mmHg.
Промени в стойностите на вътречерепното налягане настъпват и при нормални физиологични състояния – кихане, кашляне, накланяне на тялото. В зависимост от възрастта при повишаване на вътречерепното налягане е характерна специфична симптоматика:
При бебета
- бомбирана фонтанела
- постоянна нервност, плач или пълна отпуснатост
- обилно повръщане
- ненаддаване на тегло
- отчетливо изразени вени по главата
- гърчове.
При деца
- т. нар. “симптом на залязващото слънце” (симптом на Graefe) – при движение на горния клепач между ириса и клепача остава ясно видима бяла ивица на склерата
- синини под очите
- сънливост или повишена активност
- мускулна слабост
- невъзможност за следене на предмети с очи.
При възрастни
- болка зад очните ябълки
- страбизъм
- диплопия
- главоболие
- високо кръвно налягане
- гадене
- повръщане
- прилошаване
- умора, отпадналост, летаргия
- депресия на съзнанието
- силно влошена концентрация
- повишена нервност, раздразнителност
- потиснато либидо
- отслабен пулс
- намалена дихателна честота
- нарушения в речта
- припадъци
- разширени зеници.
Причините за повишено вътречерепно налягане могат да бъдат разнообразни:
- Хипертония
- Затруднена циркулация на венозната кръв в мозъка
- Мозъчен абсцес
- Интракраниални хематоми
- Тумори
- Хидроцефалия
- Черепно-мозъчни травми
- Аневризма на мозъчен кръвоносен съд
- Енцефалит
- Менингит
- ХОББ
- Застойна сърдечна недостатъчност
- Вродени малформации на плода или новороденото
- Патологични състояния при бременни
- Циркулаторни нарушения (съдов спазъм)
- Мозъчен инсулт (исхемичен, хеморагичен)
- Затлъстяване
- Хипервитаминоза А
- Епилепсия.
