Цепките на устни и небце са едни от най-често срещаните аномалии при човека. Честотата им е около 1 на 700 новородени. Изолираните цепки на устни са по-често срещани при момчета, а тези на небце засягат в повечето случаи момичета. Около 20 – 30% от децата, родени с цепки на устни и/или небце, могат да страдат и от други аномалии – мускулоскелетни, кардиоваскуларни, урогенитални, лицеви. Много деца с цепки се раждат в семейства без фамилна история за подобни аномалии.
Онтогенетично лицево-челюстната област се оформя от сливането на пет израстъка – челен, два горночелюстни и два долночелюстни израстъка. Около 35-ия ден срастват долночелюстните израстъци. Около 60 – 65-ия ден от ембрионалното развитие при сливането на челните, максиларните и небните израстъци се формират горната челюст, синусите и носната кухина. Небцето (твърдо и меко) се образува до края на втория месец от горночелюстните и средния носен израстък.
В зависимост от тъканите, които засягат, цепките биват:
- Цепки на горна устна – cheiloschisis
- Цепки на небце – palatoschisis
- Цепки на устни и алвеоларен гребен – cheilognathoschisis
- Цепки на устни, алвеоларен гребен и небце – cheilognathopalatoschisis.
Цепките могат да бъдат още преминаващи и непреминаващи, едностранни и двустранни.
Клиничните симптоми включват козметични, функционални и емоционални промени. Без навременна лекарска намеса цепките на небцето водят до редица усложнения:
- повтарящи се ушни инфекции
- загуба на слух
- трудности в храненето
- дихателни проблеми
- говорни и езикови смущения
- дентални проблеми.
Причините за цепки на устни и/или небце не са напълно изяснени. Счита се, че се дължат на комбинация от генетични и фактори от околната среда, които повлияват нормалния процес на морфогенезата.
Рисковите фактори, които увеличават възможността за поява на цепки, включват:
- Болести на майката
– захарен диабет
– токсоплазмоза
– рубеола - Тютюнопушене и прием на алкохол по време на бремеността
- Лошо хранене на бременната – авитаминози А и В2
- Прием на някои медикаменти в ранна бременност
– талидомид
– аминоптерин
– етанол
– кортикостероиди - Психоемоционален стрес – води до повишено отделяне на АКТХ от предния дял на хипофизата с последващо увеличено отделяне на кортизон от надбъбречните жлези
- Йонизиращо лъчение по време на бременност.
