Аграфия е придобито нарушение на способността за писане на букви и думи, вследствие на мозъчно увреждане.
Какви видове аграфия има?
Различават се следните видове аграфия – периферна и централна.
Периферна аграфия
Алексия с аграфия – нарушена е способността за четене и писане. Болните трудно разпознават буквите, което нарушава четенето. Срещат затруднения при писането, както на познати, така и на непознати думи. Най-честите грешки, които правят са разместване, добавяне, изпускане на букви.
Чиста аграфия – нарушено е спонтанното писане и писането под диктовка. Болните правят много разнообразни грешки – разместване, заместване, добавяне на букви, смесване на малки и големи букви в една дума. Писането обаче е плавно, сръчно, а буквите са добре оформени.
Апраксична аграфия (апраксия на писането) – нарушено е изписването на буквите при спонтанно писане и писане под диктовка. Преписването също е нарушено, но в по-слаба степен. Болните се затрудняват в плавното и сръчно изписване на буквите, които са деформирани до неразпознаваемост. Писането е бавно, несигурно, трудно е следването на хоризонталната линия на писане.
Способността за четене е запазена.
Централна аграфия
Съчетават се с афазични разстройства
Повърхностна аграфия (лексикална аграфия) – нарушена е способността за писане на познати думи, докато писането на непознати думи е съхранено или много по-добро.
Фонологична аграфия – нарушена е способността за писане под диктовка на недуми ( безсмислени звукосъчетания). Болните могат да пишат познати думи.
Дълбока аграфия – нарушена е способността за писане на познати думи, непознати думи, както и на недуми. Болните срещат по-големи трудности при писането на глаголи, отколкото на съществителни имена.
