Атаксия представлява нарушение на координацията.
Координацията на движенията се осъществява от съвместната функция на много структури от периферната и централната нервна система. При увреждането на всяка една от тях може да настъпи нарушение на координацията – атаксия.
Различават се следните видове атаксия:
Малкомозъчна (церебеларна) атаксия
Дължи се на увреждане в малкия мозък. Наблюдава се при:
- Вермисен синдром (вестибуло-спиноцеребеларен). Среща се при медулобластом, варицелен церебелит, мозъчен туберкул и др.
Атаксията е основен симптом при увреждане на вестибулоцеребелума и предната част на тялото на малкия мозък (вермис). Нарушена е координацията на движенията. Затруднени са обичайни действия като ставане, сядане, събличане, обличане и др. При тежка атаксия болните не могат да станат от леглото без чужда помощ. Различават се:
Статична атаксия – нарушено е равновесието на тялото и позата. Болният трудно стои прав и е с разкрачени крака. Залита най-често напред или назад, като има опасност да падне.
Локомоторна атаксия – характеризира се с нарушено равновесие при ходене и промяна на походката. Болният залита в неопределена посока, прави неравномерни крачки, влачи краката си.
- Неоцеребеларен (цереброцеребеларен) синдром. Среща се при: мозъчни тумори, мултиплена склероза, кръвоизливи в малкия мозък, интоксикация с алкохол, медикаменти (барбитурати, литий), живак, олово, при вирусни енцефалити, хипотиреоидизъм, паранеопластичен синдром (при карцином на млечната жлеза, яйчниците), абсцес и др.
При неоцеребеларния синдром се наблюдава:
Динамична атаксия или нарушена координация на волевите движения. Установяват се множество нарушения в движенията като забавено започване, нарушено завършване (дисметрия), нарушена скорост и ритмичност. Може да има интенционен тремор.
Статична и локомоторна атаксия. Болният залита на страната на увреждането или и в двете посоки при двустранни лезии.
- Атаксия на говора (малкомозъчна дизартрия) – възниква при увреждане на области от малкия мозък, които контролират мускулите, свързани с артикулацията. Речта е забавена, експлозивна и насечена. Има вариации в силата на говора, тремор на гласа.
- Атаксия на почерка – възниква при увреждане на области от малкия мозък, които контролират мускулите на ръката и пръстите. Установява се мегалография – думите се изписват с по-големи букви, които са изкривени и неравни.
Други видове атаксия са:
Сензорна атаксия
- Задностълбцова атаксия – възниква при увреждане на пътищата на дълбоката сетивност в задната част на гръбначния мозък. Налице е статична и локомоторна атаксия, която се засилва при затворени очи. Среща се при мултиплена склероза, фуникуларна миелоза при дефицит на витамин В12, при Tabes dorsalis.
- Перифернонервна атаксия. Дълбоката сетивност е загубена или силно нарушена, повърхностната сетивност е намалена. Налице е статична и локомоторна атаксия, особено на тъмно. Болният ходи като гледа краката си и силно удря стъпалата в пода, за да придобие по-добър усет.
Среща се при възпалителна полиневропатия, недоимъчни полиневропатии (дефицит на витамин В6, В1), диабетна полиневропатия, алкохолна полиневропатия и др. - Таламична атаксия. Най-често възниква при нарушено кръвоснабдяване на таламуса с развитие на инфаркти или кръвоизливи. Характеризира се с контралатерална преходна атаксия, като има и други таламични симптоми.
Вестибуларна атаксия.
Възниква при увреждане на вестибуларния апарат. Характеризира се със залитане на една страна, като се придружава от световъртеж, ротаторен нистагъм.
Среща се при: Мениерова болест, възпаления на вътрешното ухо, неврином на n. statoacusticus, тумори в понтоцеребеларния ъгъл, в резултат от ототоксични медикаменти и др.
Фронтална (челна) атаксия.
Възниква при увреждания в челния дял на главния мозък. Характеризира се с атаксия на срещуположната на увредата страна или с двустранна атаксия при двустранни лезии. Позата е приведена напред. Походката е с бавни крачки, несигурна. Затруднено е началото на движенията.
Наследствени атаксии:
Атаксия на Фридрайх, атаксия на Холмс, атаксия на Менцел, атаксия на Мари, Фоа, Алажуанин, атаксия на Дежерин-Томас.
