Екстрасистолата представлява преждевременна контракция на сърцето, която се поражда независимо от нормалния сърдечен ритъм и в отговор на импулс, възникнал в друг (ектопичен) участък на сърцето, различен от нормалния при здраво сърце.
В зависимост от зоната на зараждане екстрасистолите биват предсърдни и камерни. Екстрасистолите обикновено се последват от пауза и последващо по-силно от нормалното сърдечно съкращение.
Нормалният сърдечен ритъм се заражда от специализирани клетки на сърдечния мускул и се предава по строго диференцирани пътища, формиращи т.нар. възбудно-проводна система на сърцето. Провеждането на електрическия импулс, благодарение на който се поддържа сърдечната помпена функция, се осъществява в следните стъпки:
- Сино-атриален възел (синусов възел) – разположен е в стената на дясното предсърдие, изпълнява ролята на пейсмейкър на сърцето, тъй като неговите клетки се деполяризирират ритмично през строго определен интервал. Възниква електрически импулс, вследствие на който предсърдията се съкращават.
- Атрио-вентрикуларен възел (предсърдно-камерен възел) – намира се в долната част на междупредсърдната преграда. Оттук електрическият импулс се предава на провеждащите структури в камерите.
- Снопче на Хис – то прониква в междукамерната преграда, където се разделя на ляв и десен клон, които преминават в мрежата на Пуркиние.
- Мрежа на Пуркиние – разклонява се в камерната мускулатура на сърцето.
Възбудно-проводната система задава броя на сърдечните съкращения, които търпят физиологични промени в зависимост от възрастта на индивида:
• при новородени – около 140 уд/минута
• при малки деца – около 100 – 110 уд/минута
• при възрастни – между 60 и 100 уд/минута.
Зададеният автономен сърдечен ритъм може да бъде нарушен вследствие на физиологични или патологични стимули. Това води до възбуждане на неспециализирани миокардни клетки на предсърдията или камерите и преждевременно съкращение (екстрасистола).
- Предсърдни екстрасистоли – срещат се и при здрави хора от всички възрасти, обичайно не са свързани с патологична находка. Откриват се също и при повишено натоварване на камерите при редица заболявания (артериална хипертония, заболявания на митралната клапа).
- Камерни екстрасистоли – честа находка, като могат да възникнат както в млада, така и в зряла възраст. Свързани са с патологични състояния и заболявания – след миокарден инфаркт (често срещани), при артериална хипертония, клапни заболявания, исхемична болест на сърцето, хипертрофични кардиомиопатии, миокардит.
Екстрасистолите са свързани със следната субективна симптоматика:
- Сърцебиене
- Усещане за „прескачане на сърцето” – след преждевременното съкращение настъпва по-продължителна пауза, последвана от по-мощна контракция. Това създава усещане за „прескачане” или „спиране на сърцето”
- Световъртеж
- Болка в гърдите
- Задух
- Причерняване пред очите, в някои случаи синкоп.
Причините, повишаващи риска или водещи до поява на екстрасистоли, могат да бъдат групирани по следния начин:
- Прекомерна употреба на кофеин, алкохол
- Силен емоционален или физически стрес
- Сърдечни заболявания:
– Артериална хипертония
– Клапни заболявания
– Исхемична болест на сърцето
– Миокарден инфаркт
– Вентрикуларна хипертрофия - Нарушения във водно-електролитния баланс на организма:
– Хипокалиемия
– Хиперкалциемия
– Хипомагнезиемия - Хипертиреоидизъм
- Повишени нива на катехоламини (адреналин, норадреналин) в кръвта
- Прием на някои медикаменти – трициклични антидепресанти, дигоксин, бронходилатиращи средства (аминофилин)
- Прием на някои вещества – кокаин, амфетамини
- Инфекции
- След големи оперативни интервенции.
