Хиперкалциемията е патологично състояние, при което серумните нива на калций надвишават горната референтна граница от 2,62 mmol/l.
В организма калцият се намира в три основни форми:
• свързан с протеини (албумин) – около 40% от общия калций
• свързан с неорганични фосфати и цитрати – 10-15% от общия калций
• свободен, йонизиран калций – около 50% от общия калций. Физиологично активна е само свободната несвързана форма на калция.
Калцият изпълнява важни биологични функции в организма:
• участва в изграждането на костите и зъбите
• има значение за мускулната възбудимост и съкращение
• предаването на нервните сигнали
• участва в процесите на хемостаза (кръвосъсирване) и тромбоцитна агрегация
• регулацията на екзокринната и ендокринна секреция.
Клиничната картина на хиперкалциемията включва следните симптоми:
• гадене и повръщане
•мускулна слабост
• болка в костите
• полиурия
• запек
• безапетитие
• влошаване на съзнанието – обърканост, летаргия, психоза, депресия
• хроничната хиперкалциемия води до:
– нефролитиаза
– нефрокалциноза
– атеросклероза
– тромбоза
– кератопатия (поради отлагане на калций в роговицата)
– сърбеж на кожата.
Причините за хиперкалциемия могат да бъдат:
- Хиперпаратиреоидизъм
– Първичен – дължи се на солитарен или множествен аденом на паращитовидните жлези
– Вторичен – при хронично бъбречно заболяване, след бъбречна трансплантация - Фамилна хипокалциурична хиперкалциемия
- Повишен прием или абсорбция на калций
- Повишен прием на витамин А, увеличени нива на калцитриол (витамин Д)
- Ракови заболявания
– Тумори, продуциращи ПТХ
– Хематологични – мултиплен миелом, лимфом, левкемия
– Солидни тумори с метастази – рак на гърдата, яйчниците, белия дроб - Бъбречна недостатъчност
- Тумор на хипофизата
- Феохромоцитом (невроендокринен тумор на медулата на надбъбрека)
- Саркоидоза и грануломатозни заболявания – туберкулоза
- Синдром на Cushing
- Тиреотоксикоза
- Болест на Пейджет
- Прием на някои медикаменти:
– Литий
– Тиазидни диуретици
– Андрогени
– Естрогени - Продължително залежаване
- Дехидратация.
