Хиперпигментацията е състояние, което се характеризира с потъмняване на кожата в определени зони от тялото. Цветът на кожата се обуславя от следните фактори:
- Пигментът меланин – той се секретира от специализирани клетки (меланоцити), разположени в базалния слой на епидермиса, има кафеникав цвят. Концентрацията му определя цвета на кожата, очите и косата.
- Кератин – рогово вещество, произвеждано от кератоцитите на епидермиса, с жълт цвят
- Циркулиращите в кожните капиляри червени кръвни клетки (еритроцити) – придават розово-червеникав цвят, особено при по-малка дебелина на кожата.
Водещи фактори за възникването на хиперпигментация са абнормно повишената концентрация на меланоцитите и/или тяхната свръхактивност. Функцията на меланоцитите се влияе от редица фактори от околната среда – УВ лъчи, механични и химични въздействия, температурни промени. Под действието на тези фактори настъпват метаболитни промени в меланоцитите, които водят до повишена продукция на пигмента меланин.
Хиперпигментацията е често срещан проблем, обичайно протича безболезнено, но причинява естетични смущения. В зависимост от зоната, която засяга, тя може да бъде:
- Фокална (локализирана) – по лицето, ръцете, врата
- Дифузна (генерализирана) – обхваща обширни области от тялото.
Според произхода си увеличеният пигмент бива:
- Ендогенен – секретиран от меланоцитите (при генетична предразположеност, хормонални промени)
- Екзогенен – внесен в организма чрез медикаменти, химични вещества, багрила.
Причини за хиперпигментация
Редица състояния и заболявания могат да доведат до поява на зони на хиперпигментация по кожата:
- Прекомерно излагане на слънце – УВ светлината стимулира меланоцитната активност и в зоните, където концентрацията на клетки е по-висока, настъпва потъмняване на кожата.
- Следвъзпалителни хиперпигментации – най-често срещани при болни от екземи, невродермит, псориазис, пелагра, лихен рубер планус.
- След нараняване или изгаряне в определен участък на кожата
- Фотодерматит – представлява фототоксична реакция спрямо ултравиолетовата светлина, както и при контакт с фоточувствителни съединения (псоралени) с растителен произход (съдържащи се в лимони, магданоз, целина).
- Акне вулгарис
- Системен лупус еритематозус
- Болест на Адисон (надбъбречна недостатъчност) – при това заболяване се нарушава отрицателната обратна връзка между надбъбреците и хипофизата. В резултат се повишава нивото на хормоните на хипофизата – АКТХ и МСХ (меланоцит стимулиращ хормон). МСХ води до увеличена продукция на меланин.
- Болест на Кушинг (вследствие на повишена секреция на АКТХ от хипофизата настъпва двустранна надбъбречна хиперплазия и повишена секреция на глюкокортикоиди)
- Синдром на Nelson
- Болест на Грейвс (Базедова болест)
- Лунички (ефелиди) – появяват се обичайно при излагане на слънце при хора със светла кожа и руса или рижава коса
- Бенки (невуси) – те са доброкачествени меланоцитни образувания на кожата, съставени от пигментни клетки. Появата им се определя както от генетична предиспозиция, така и от честотата и продължителността на излагане на слънчеви лъчи.
- Неопластични процеси
– Лентиго – доброкачествено пигментно петно на кожата, появява се вследствие на увеличен брой меланоцити в епидермиса, често е наследствено свързано. Може да бъде просто (единично петно) или лентигиноза (множество петна по цялото тяло). Когато появата му е резултат от продължително слънчево въздействие, петната се разполагат по откритите части на тялото и се наричат lentigo solaris (слънчево лентиго). При поява на възрастни петна по кожата, те се наричат lentigo senilis (старческо лентиго).
– Меланома
Други причини за потъмняване на кожата са:
- Прием на някои медикаменти
– антибиотици
– хормонални лекарства
– противогърчови средства. - Хормонално индуцирани хиперпигментации – мелазма (хлоазма) – пигментни петна по челото, бузите, носа, които се срещат при бременни жени. Когато се появяват по корема се наричат линеа нигра. Обичайно изчезват по естествен път през месеците след раждането. Някои петна могат да се обострят отново при прекомерно излагане на слънце или хормонално лечение.
- Хемохроматоза
- Първична билиарна цироза
- Акантозис нигранс
- Синдром на Пьотц – Йегерс
- Цьолиакия (глутенова ентеропатия)
- Порфирия
- Дерматомикози (тинеа)
- Живачно натравяне.
