Уринарната инконтиненция се характеризира с невъзможност да се контролира уринирането и неволево изпускане на урина. Тя е често срещан симптом, който се наблюдава при голям брой състояния и заболявания и при двата пола, но по-често при жените. При децата нормално навиците за задържане на уринирането се изграждат до около 3- годишна възраст. Проблемът с нощното напикаване (енуреза) след тази възраст или при по-големи деца изисква консултация с лекар.
Уринирането е физиологичен процес, който се извършва волево след поява на позив за уриниране. Първите неврологични сигнали до мозъка за необходимост от уриниране се подават вследствие дразнене на стреч- рецептори в стената на пикочния мехур при достигане на обем от около 200 мл урина. Пълненето на пикочния мехур може да продължи, като средно количеството на урина, събрано в пикочния мехур, варира между 330 – 550 мл. Мускулите, които имат отношение към регулиране на процесите на задържане и микция, са два:
• Сфинктера на пикочния канал (уретра)
• Мускулатурата на пикочния мехур (детрузор).
По време на уриниране мускулните влакна на сфинктера са релаксирани, а тези на детрузора се контрахират, за да се осъществи свободното преминавени на урината от пикочния мехур по хода на уретрата. Способността на индивида за волеви контрол се определя от нормалното анатомично устройство на органите, нормалното функциониране на регулаторните нервни механизми, чрез които организмът разпознава и отговаря на дразненията от външната и вътрешна среда.
Видове уринарна инконтиненция
В зависимост от причините за поява уринарната инконтиненция бива следните видове:
Стрес инконтиненция – характеризира се с изпускане на малки количества урина при кашляне, кихане, смях, вдигане на тежки предмети. Обикновено се проявява:
- При жени при бременност, след раждане, менопауза, хистеректомия, поради отслабване на мускулите и фасциите на тазовото дъно.
- При мъже след простатектомия.
Преливна инконтиненция – възниква при препълване на пикочния мехур и смутена функция на детрузора и мускулите на уретрата, поради:
- Невропатия вследствие на захарен диабет
- Вследствие лечение с някои медикаменти (антихолинергици)
- Травми на гръбначния стълб
- Обем заемащи процеси – туморни образувания, доброкачествена простатна хиперплазия.
Функционална инконтиненция – при нея не се установяват патологични анатомични промени в пикочо-отделителната система. Увредена е неврологичната компонента, чрез която се осъществява контрол върху отделителните функции. Наблюдава се при:
- Тежки форми на депресия
- Деменция
- Психични заболявания.
Инконтиненция, поради свръхактивен пикочен мехур – характеризира се с поява на внезапни и силни позиви за уриниране, които се развиват в рамките на секунди при прием на малко количество течност, кафе, чуване на шум от ромоляща вода. Обикновено възниква поради смутена инервация на детрузора на пикочния мехур при следните заболявания:
- Болест на Паркинсон
- Болест на Алцхаймер
- Мозъчен инсулт
- Мултиплена склероза
- Увреждане на нервите на детрузора при наранявания или ятрогенно (по време на операция).
Смесена инконтиненция – възниква при комбинация от няколко типа инконтиненция. Проявява се например при наличие на инфекция в комбинация с прием на някои медикаменти (антидепресанти, диуретици, транквилизатори) или напитки (кафе, алкохол, газирани напитки, прием на повече течности).
В зависимост от продължителността си инконтиненцията може да бъде:
Внезапно възникваща и временна – среща се при:
• Залежаване (например при възстановяване след операция)
• Прием на лекарства
• Бременност
• Простатна инфекция
• Уринарна инфекция.
Продължителна и персистираща във времето:
• Хиперплазия на простатата
• Тумор на пикочния мехур
• Пролапс на тазовите органи при жени
• Травми на гръбнака
• Анатомична слабост на сфинктера на уретрата
• Неврологични състояния след инсулт, при множествена склероза
• Болест на Алцхаймер
• Наднормено тегло.
