Ликворея представлява изтичане на гръбначно-мозъчна течност (ликвор) през дефект на мозъчната обвивка. Изтичането на ликвор може да бъде постоянно или периодично. Освен това интензитета на ликвореята може да се изменя при промяна на позицията на пациента. В някои случаи изтичането на ликвор може да бъде скрито и пациентите да не са наясно с проблема.
Най-често ликвореята се наблюдава след травма в областта на черепа. Гръбначно-мозъчната течност може да изтича през носа или през ухото. В много редки случаи може да се наблюдава изтичане на ликвор през орбитата.
Назална ликворея
Обикновено този вид ликворея се дължи на травма в областта на черепа или операции, проведени в близост до носната кухина. Такива рискови операции са например операциите за премахване на тумор на хипофизата. Друга възможна причина за назална ликворея е наличието на абнормна комуникация (фистула) между носната кухина и мозъчните структури. Характерно за назоликвореята е, че изтичането на гръбначномозъчна течност се засилва при изправяне на пациента от легнала позиция и навеждане на главата напред. Пациентите с назална ликворея често се оплакват от нощна кашлица поради натрупване на гръбначномозъчна течност в бронхите през нощта, докато са в легнала позиция. Освен това пациентите се оплакват от промяна в обонянието.
Отоликворея
Обикновено причината за изтичането на ликвор през ухото е травма в тази област или наличие на комуникация (фистула) между ушната кухина и гръбначно-мозъчната течност, която позволява нейното изтичане. При децата най-често отоликвореята се дължи на вроден дефект в устройството на вътрешното ухо, което става причина за изтичане на ликвор, често боледуване от менингит и впоследствие глухота.
Орбитална ликворея
Този вид ликворея в повечето случаи се дължи на повтарящо се възпаление на фронталния синус
Има някои фактори, които увеличават риска от настъпване на ликворея. Такива са:
– затлъстяване
– вродени малформации в устройството на черепа
– заболявания на съединителната тъкан – синдромът на Марфан.
