Мускулната хипертония представлява повишен мускулен тонус. Характеризира се с много твърди и стегнати мускули.
Мускулната хипертония води до дегенеративни и фиброзни промени в мускулите с промяна на контрактилните им свойства.
Продължителното имобилизирането на крайниците в определена поза и липсата на движения в ставите води до промени и в сухожилията, връзките и ставните капсули.
Мускулната хипертония може да бъде локализирана – при мускулни спазми или по-генерализирана.
Различават се два вида мускулна хипертония – спастицитет и ригидност.
Спастично повишен мускулен тонус. Засяга определени мускулни групи, засилва се при движение на крайника и не е постоянен през цялото време на разтягане на мускула. Установява се феномен на сгъващото се ножче – съпротивлението внезапно намалява.
Ригидно повишен мускулен тонус. Представлява повишена резистентност на мускула при пасивното му разтягане, като съпротивлението остава еднакво през цялото време на движението. Ригидността е по-изразена при бавно разтягане на мускула, обратно на спастичността. Наблюдава се не само при движение, но и в покой. Ригидността засяга сравнително еднакво всички мускулни групи, като леко преобладава във флексорните групи.
Причини за мускулна хипертония (повишен мускулен тонус)):
- инсулт
- церебрална парализа
- множествена склероза
- алкохолна дегенерация
- мозъчни тумори
- инфекциозни заболявания – менингит, тетанус, бяс
- болест на Паркинсон
- множествена системна атрофия
- гръбначно-мозъчни травми
- медикаменти – невролептици
- болест на Хънтингтън
- амиотрофична латерална склероза.
