Нормално през време на систола и диастола двата листа на перикарда се плъзгат помежду си без да образуват шум, тъй като имат гладка повърхност. Когато перикардните листове са неравни или сухи при триенето им се образува шум, наречен перикардно триене.
Перикардното триене се аускултира най-добре в областта на абсолютното сърдечно притъпление – 2 – 4 междуребрие по левия ръб на гръдната кост. Чува се в двете фази на сърдечната дейност – систола и диастола. Долавя се повърхностно, като се засилва при натиск със стетоскоп и при седнало положение на болния с наведено напред тяло. Не се провежда.
Има характер на стържене, скърцане. Наподобява хрущенето на снега или шума, който се получава при триене на кожа с кожа.
Перикардното триене има три съставки, които съответстват на движението на сърцето в предсърдната систола, камерната систола и бързото камерно пълнене в ранната диастола.
Често перикардното триене е преходно и може да се променя по качество.
При поява на по-голям излив перикардното триене изчезва и се появява отново след резорбцията на излива.
Причини за перикардно триене:
Перикардно триене се среща при:
- фибринозен перикардит – поради отлагане на фибрин по перикардните листове.
- при ексудативен перикардит, при наличие на умерено количество ексудат в перикардната торбичка. С увеличаване на излива триенето изчезва.
- инфаркт на миокарда – към 2-3 ден се чува перикардно триене, дължащо се на възпалителни промени в онази част на епикарда, където е некрозата на миокарда.
- холера – поради дехидратацията на организма настъпва значително изсушаване на перикардните листове.
- уремия – поради отлагане на пикочна киселина по перикардните листове.
- ракови метастази по перикарда;
- милиарна туберкулоза;
- лъчетерапия;
- употреба на някои медикаменти.
